— Сега ще отидем на отсрещния хълм и там ще забием нашия флаг.
Донесоха от ракетата голямо знаме и наредени в колона по един се отправиха към хълма.
— Хубаво е тук! — говореха помежду си космонавтите.
Когато стигнаха хълма, избраха удобно място, забиха в земята железен пилон и бавно издигнаха знамето. В тишината се чуваше само бръмченето на кинокамерата. Отсега нататък тук щеше да се вее зеленото знаме на Общата конфедерация на Земята, пренесено през огромното космическо пространство, като символ на неспирния възход на човечеството. В очите им проблеснаха сълзи и те дълго не можеха да откъснат поглед от знамето, което лекият галещ вятър вееше.
В този момент се чу странен звук.
— Какво става? — сепнаха се членовете на екипажа и тутакси се хванаха за оръжието.
— Чакайте! Да не се стреля! — каза със спокоен глас командирът. — Струва ми се, че няма нищо опасно.
Наистина нямаше никакви признаци за опасност. Около тях, съвсем незабелязано, се бяха събрали няколко души. Не, това не бяха хора, това бяха по-скоро животни, напомнящи катерици. Имаха дебели опашки, а телата им бяха покрити с мека козина. Израженията на лицата им изглеждаха доброжелателни и интелигентни.
— Изглежда, това се жителите на тази планета! — обади се някой.
По всяка вероятност беше прав. Странните същества започнаха нещо да си говорят, но произнасяха звуците много бързо и не се разбираше.
— Някой да отиде до ракетата и да донесе апарата за превеждане! — заповяда капитанът.
Един от екипажа тръгна към ракетата, след малко се върна с апарата и започна да върти разните копчета по него.
— Какво става? Разбра ли се за какво си говорят тези същества?
— Още не, почакайте малко. Да, сега най-после започнах да разбирам речта им!
— За какво говорят?
— Говорят за знамето. Чудят се какво ли може да означава това.
— Добре, ще им обясня. Подайте ми микрофона — каза командирът и като взе свързания с апарата микрофон, започна да говори: — Вие може би трудно можете да си го представите, но ние построихме онази машина, с която пристигнахме на вашата планета. Тази машина се нарича космически кораб. Тръгнахме от една планета, която се нарича Земя, и докато дойдем дотук, изминахме огромни космически разстояния. Сигурно няма да ме разберете, но аз ще ви кажа, че нашата Земя е една наистина прекрасна планета. А това знаме, което гледате, символизира нашата Земя. Ние го издигнахме тук, за да отбележим, че прогресът на Земята е достигнал чак до тази планета.
Като го изслушаха, жителите на планетата попитаха:
— Щом живеете на такава прекрасна планета, защо сте били толкова път дотук?
— Ние искаме нашата Земя да стане най-прекрасната планета във Вселената. Ето защо всеки от нас трябва да изпълни своят дълг за осъществяването на този идеал. Само по този начин може да се построи нашето благоденствие. На тази планета по всяка вероятност има най-различни богатства. Ние се интересуваме най-вече от аргон и германий. Ще вземем колкото ни е необходимо и ще си тръгнем.
— Ние не знаем какви са тези вещества, но все пак кажете ни, какво ще правите с тях, като се върнете на Земята?
— От тях ще произвеждаме ценни материални блага.
— Искате да кажете, че само за това сте пътували толкова много?
— Природните богатства на Земята не са достатъчни. Ние искаме да достигнем много високо жизнено равнище и полагаме всички усилия за неговото осъществяване.
Местните жители нямаха повече въпроси и започнаха да говорят нещо помежду си. Бяха изпълнени с чувство на радост и изненада.
— Тия същества нещо си говорят — каза командирът.
Космонавтът, който се занимаваше с машината за превеждане, усили мощността и каза:
— Всички говорят едновременно и нищо не може да се разбере. Става дума за някакъв нов начин на мислене, изглежда, много са изненадани.
— Това е добре. Ние им дадохме да разберат какви са ни намеренията. Струва ми се, че няма да имат нищо против. Тук е много спокойно. Един ден тази планета може би ще се превърне в прекрасен курорт за хората.
— Чудесна идея!
И всички започнаха да си представят това време. Във въображението си виждаха как от космическите кораби, пътуващи по редовни рейсове, пристигат семействата им. Представяха си как децата им тичат на воля из това поле. На Земята няма такова необятно поле! А родителите стоят и ги наблюдават отстрани. Старците се наслаждават на топлото слънце и спокойно прекарват дните си.