Прокурорът останал с впечатлението, че най–голямата изненада за Мамаев била цената, за която са поръчали убийството му. Дванадесет хиляди долара за стая в комунална квартира, плюс три хиляди долара аванс, плюс цената на винтореза и старата лада — пет хиляди, не повече. Излиза, че са го оценили за двайсет бона? Къде е намерил поръчителят такъв килър? Че той е можел да поиска петдесет хиляди, дори сто!
— Калмиков е работел в рехабилитационния център на военна болница пояснил следователят.
— Как са го намерили там? Кой? Защо него?
Следователят посочил мястото в протокола, където задал същите въпроси на Калмиков. Обвиняемият отговорил, че е служил във военното разузнаване, има навици за оперативна работа, поръчителят би могъл да научи това от неговото досие в Министерството на отбраната. Но не знаел как са го открили. Задал този въпрос на поръчителя, но оня не отговорил.
— Имате ли недоброжелатели? — попитал прокурорът Мамаев.
— Недоброжелатели имате тук — във вашата кантора последвал раздразнен отговор. — А в големия бизнес има само врагове.
— Не допускате ли, че някой от вашите подчинени, приятели или близки наистина е наел Калмиков, за да провери системата на вашата охрана?
— И му е купил „Винторез“? — парирал Мамаев.
— Аз разпитах доктор Перегудов от рехабилитационния център — казал следователят. — Той е наблюдавал Калмиков повече от година. И не вярва, че Калмиков е подготвял убийство.
— Пука ми какво вярва и какво не вярва! Какъв е тоя център? Как се е озовал там килърът?
— Центърът наема помещения във военната болница — отговорил следователят. — Калмиков е попаднал в болницата след тежко черепно-мозъчно раняване.
— Психар значи — заключил Мамаев. — Тогава е ясно.
— Експертизата го призна за вменяем — възразил следователят.
— Въпреки това е психар! Да се върже на такова нещо за двайсет бона! А ако не е психар, значи е пълен тъпанар!
— Тази цифра го огорчи до дъното на душата му — разказваше прокурорът на съдията Сорокин. — Ама за кого, по дяволите, го вземат? Сега всички са се побъркали по рейтингите. А работата е проста като ряпа. За колкото можеш да поръчаш убийството на някого, толкова му е и цената.
— Той посочи ли някой, който може да е поръчал убийството му? — попита съдията.
— Не. Каза, че знае абсолютно точно кой е поръчителят. Но няма да каже. Ние сме длъжни да го открием. И да го наврем до края на живота му в пандиза. Тая гад. Така се изрази. След което попита моя следовател какъв чин има. Той отвърна: юрист втори ранг — старши лейтенант. Мамаев каза: ще станеш майор. На мен нищо не обеща, но на сбогуване ми стисна ръката доста многозначително — завърши разказа си прокурорът. — Кажи ми, Алексей Николаевич, нали може да не го мъкнем в съда? Никак не му се иска.
— Може, разбира се. Ако ти не поискаш да го призовем като свидетел.
— Няма да искам. Това, което каза за протокола, стига. Той не желае фамилията му изобщо да се споменава на процеса. Но не можех да му обещая това.
— Защо? — възрази Сорокин. — Ако отпадне обвинението в подготовка за покушение, може и да не се споменава. Ще остане само незаконно съхраняване на оръжие. Но ти няма да се съгласиш на такова нещо, нали?
— Няма — с въздишка потвърди прокурорът. — Притискат ме. Тук имаме не просто поръчково убийство — а предотвратено. Ние бдим! Колкото до мен, аз бих се ограничил с двеста двайсет и втори член. Не ми харесва това дело.
— Защо?
— Като видиш тоя Калмиков, ще разбереш.
III
Началото на процеса беше насрочено за десет часа сутринта. В девет и половина съдията Сорокин стоеше до прозореца на своя кабинет на третия етаж в безличната сграда с унил казармен вид, където се помещаваше съдът. По „Нова Рязанка“, която се виждаше в процепа между съвременните многоетажни сгради, като безкраен поток се влачеха коли, размазвайки с чистачките по стъклата летящата изпод гумите кал, по тротоарите бързаха минувачи, криейки се от ноемврийската лапавица във вдигнатите си яки и под чадърите. От време на време ту коли, ту хора се отделяха от потока, сякаш ги засмукваше тихата уличка „Марксистка“, и завиваха към сградата на съда. Съдът изглеждаше на Сорокин като сепаратор, отделящ калта от потока на живота и изпращащ я за пречистване в затворите и лагерите. Но там почти нищо не се пречистваше. Връщаше се обратно в кръговрата на живота и започваше наново да се върти.