Където й беше мястото.
Дълго-дълго крещяха враните, които експлозията разгони от боровете, а оная — псувачката, особено се дереше.
Дълго-дълго кръжаха из въздуха листата на брезата.
Есента дарява със жълтици уличния музикант.
Той богат е вече. Идва зима…
Аз съм, Господи, аз!
Името ми е Сергей Пастухов.
Делото ми е воинско.
Твой воин ли съм, Господи, или на Царя на Мрака?