Почти милион и половина затворници в страна с население сто четиридесет и пет милиона души. По един на всеки сто е престъпник, излежаващ присъда.
Руските съдилища не ги заплашва безработица.
На площадката пред сградата на съда спря червена спортна кола. Паркира уверено, но без излишна показност. Съдията Сорокин познаваше вносните марки. Самият той имаше стар „Фолксваген Пасат“, с който през лятото пътуваше до вилата си. Но тази марка не познаваше. Нещо италианско. И доста скъпо.
От колата слязоха двама млади мъже. Единият, висок, рус, кой знае защо се стори познат на съдията, другият — дребен, кръглолик, мургав. След минута до тях спря и тъмносин мерцедес, немного нов модел. И почти веднага японски джип „Нисан Терано“. От мерцедеса излезе набит, леко оплешивял мъж на около трийсет и пет години, а от високата стъпенка на джипа скочиха някакъв по-млад, стегнат, малко над среден ръст, тъмнокос, и още един — долу-горе на същата възраст, мургав. Те се поздравиха като добри познати, но без фамилиарност, а дори някак сдържано. Поговориха малко. Посмяха се на нещо. После този, който караше джипа, погледна часовника си. По-възрастният кимна — ще успеем.
За десет часа не бяха насрочени никакви сериозни дела — дребна престъпност, граждански искове. От което Сорокин си направи извода, че най–вероятно са дошли за процеса срещу Калмиков. Това го накара да ги разгледа по-внимателно.
Имаше нещо необичайно в тях. Скъпи коли. Е, сега много хора карат скъпи коли. Нормални прически, нормални дрехи. Маркови, но не предизвикателни. Кожени якета, шлифери. Явно не са от мутрите. Не са бизнесмени. Приличат на спортисти — професионални, знаещи цената си. Стегнати. И още нещо. Някаква сдържаност.
С какво ги е заинтересувало делото на Калмиков?
Но в този момент към сградата на съда се приближи такси и отвлече вниманието на съдията от младите мъже. От таксито припряно изскочи някакъв брадат мъж с жълто камилско палто и обемиста чанта под мишница. Това беше Кучеренов, изгряваща звезда на руската адвокатура. Само като го видя, съдията Сорокин се смръщи гнусливо, сякаш беше изял нещо развалено.
В руските съдийски и прокурорски среди не можеха да понасят адвоката Кучеренов. Не защото беше силен процесуален противник. Повечето дела той губеше, но умееше да извлича полза дори от загубите. На всеки процес се стараеше да придаде политическа окраска и доста често успяваше. Протестите на прокурорите и искането на съдиите да говори по същество той оценяваше като потъпкване на гражданските права и свободи, заклеймяваше прокурорите за обвинителния уклон, остатък от съветско време, даваше да се разбере, че съдиите са политически ангажирани и дори подкупени. Правеше го подло, с обидни намеци, свиване на рамене, разперване на ръце. Жонглираше ловко с думите, никога не даваше формални поводи да го обвинят в неуважение към съда. А ако не дай боже съдията реагираше на тона му, адвокатът избухваше като гневна фурия, като някакъв Цицерон — разобличител: „Докога, о Катилина?!“
Той често се мяркаше по телевизията, журналистите си падаха по находчивите му оценки. Раздразнението, което предизвикваше у съдиите със своя маниер на защита, понякога водеше до по-сурови присъди, отколкото изискваха обстоятелствата по делото. Но малцина забелязваха това, а на самия Кучеренов изобщо не му пукаше.
Той беше моден, скъп адвокат, но сам бе пожелал да защитава Калмиков за грошовете, които получаваха служебните защитници, не наети от подсъдимия, а назначени според закона. Това означаваше, че щом този път Кучеренов е решил да пренебрегне парите, смята да извлече от процеса полза за репутацията си. И съдията Сорокин, общо взето, се досещаше каква.
Но сега, като видя от прозореца на кабинета си как адвокатът стиска ръката на най-възрастния от младите мъже, които бяха привлекли вниманието му, и говори уверено нещо, Сорокин си помисли, че е прибързал да заподозре Кучеренов в липса на меркантилност.
— Алексей Николаевич, време е — надникна в кабинета му секретарката, задочна студентка в юридическия факултет. Тя извади от гардероба черната съдийска тога и помогна на Сорокин да я облече. — Как ви отива тогата. Изглеждате много благородно с нея. Като лорд. В залата има телевизионен екип от НТВ. Ще разрешите ли да снимат?
— Процесът е открит. Ако защитата или обвинението не протестират, защо не?