И тогава се появи Мамаев с мащабна, старателно разработена програма за реорганизация на производствената база на Главното управление на затворите. Колегията на МВР, под чиято шапка се намираха тогава затворите, одобри програмата на Мамаев. Тя изискваше сериозни капиталовложения. Такива пари в бюджета нямаше, но правителството се съгласи да отмени данъците, отпусна нисколихвени кредити, гарантира на компанията „Интертръст“ и на банка „Евро Аз“ заеми от търговски банки, наши и западни — само и само да се отърве от тоя главобол.
Производството започна да се реорганизира. От алуминия започнаха да щамповат не вилици и лъжици, а покривна ламарина, ползваща се с огромно търсене, от бялото тенеке вместо рендета и кофи взеха да произвеждат супер дефицитните капачки за буркани, от брезента шиеха чергила за коли и палатки за дребните улични търговци, наводнили всички градове и села на Русия. В дърводобивните стопанства строяха гатери, сушилни и дървопреработващи цехове, на пазара пускаха не дънери, а набичена дървесина. Цялата продукция се реализираше през компанията „Интертръст“.
Съдията Сорокин много се съмняваше, че това е подобрило положението на затворниците, но определено е уредило живота на много висши чиновници от МВР и ГУИН1 и на самия Мамаев. Той беше много влиятелен човек. Разправяха (и съдията Сорокин беше склонен да вярва на тия слухове), че зад скандала в банята с министъра на правосъдието и последващата му оставка и арест стои Мамаев. Нещо явно не бяха поделили.
Естествено, че такъв деец като Мамаев има врагове. Нямаше нищо учудващо, че са поръчали убийството му. Изпълнител на поръчката бе станал Калмиков. Запознавайки се с материалите по делото, съдията Сорокин беше принуден да признае, че поръчителят е направил добър избор.
Сериозността, с която Калмиков бе подготвял покушението, правеше силно впечатление.
Маршрутите на придвижването на Мамаев от къщи към офиса на компанията „Интертръст“ на „Варварка“, в банка „Евро Аз“ на новия Арбат, в ресторантите, където той обядвал и провеждал делови срещи с партньори, в нощните клубове, където понякога се развличал, бяха зафиксирани от Калмиков със счетоводителска прецизност, с посочване на точното време и честота на използване. На схемите бяха отбелязани най–удобните места за организиране на покушението, разработени бяха маршрутите за подход към мястото и пътя за оттегляне, с точност до минута беше пресметнато времето на операцията. Имаше много бележки от типа на „dir“ и „var“, които означаваха направление на стрелбата (директриса) и оценка за перспективата на операцията (вариативност).
Най–перспективни, както личеше от бележките, бяха три варианта на покушението. Първият: когато Мамаев сутрин излиза от дома си към колата (var 95%), или когато вечер се връща вкъщи (var 85%). Разликата в оценката се обясняваше с това, че ефективната стрелба с „Винторез“ с прицел ПСО-1 е до 400 метра, а с нощния прицел НСПУМ-3 — до 300 метра.
С „95“ бяха оценени вариантите за покушение срещу Мамаев по време на пътуванията му до вилата в краймосковското село Кратово и в дните, когато посещава любовницата си: тогава излизал през задната врата на офиса, вземал такси и отивал в Кунцево, където бил наел квартира за нея.
Със „100“ не беше отбелязан нито един вариант, тъй като стопроцентова гаранция в тези неща няма.
Всички тези пояснения към схемата беше дал самият Калмиков. Но категорично отричаше да е подготвял убийство. Напротив, той следял Мамаев със съвсем противоположна цел: за да предотврати възможно покушение. Калмиков твърдеше, че някакъв човек, който се представил като служител на Мамаев, го наел, за да направи одит на сигурността: да анализира ситуацията във всички възможни варианти и да набележи моментите, в които Мамаев е изложен на най–голяма заплаха. За тази работа заплатили на Калмиков три хиляди долара аванс, наели му стая, купили му ладата и му обещали още три хиляди, когато представи пълния отчет.
Според твърденията на Калмиков поръчителят поискал работата да се извърши при пълна секретност, за нея не бивало да знае никой, включително и самият Мамаев. По неговите думи Мамаев се държал прекалено безгрижно и това тревожело неговите партньори и служители. Разработката, която следвало да направи Калмиков, трябвало да накара Мамаев да промени своето отношение към личната си сигурност. Аргументите на поръчителя се сторили убедителни на Калмиков, затова при изписването му от рехабилитационния център той не разказал на ръководителя на центъра доктор Перегудов нищо за предложената му работа.