Всъщност Калмиков успял да опише само приблизително поръчителя, тъй като той пристигнал в рехабилитационния център с такси късно вечерта, разговорът се провел в тъмна алея на болничния парк, а самият поръчител бил с шапка и тъмни очила. По думите на Калмиков тази среща била единствената. По-нататък поръчителят му се обаждал на общия телефон в комуналната квартира, а Калмиков се отчитал за извършената работа. Последният контакт се състоял пет дни преди арестуването на Калмиков. Той докладвал, че е приключил одита и е готов да представи подробен доклад, на което поръчителят му отговорил да изчака и повече не се свързал с него.
Калмиков дал показания, че си купил стерео тръбата, за да наблюдава дома на Мамаев, а откъде се е взела винтовката, няма никаква представа. Може да е попаднала в антресола преди настаняването му, но по никакъв начин след това. Не са можели да донесат и да укрият незабелязано винтореза, тъй като за трите месеца, през които той живял в стаята, никой не е влизал там в негово отсъствие. Той бил абсолютно сигурен в това, защото вземал някои мерки за сигурност. Самият той не е поглеждал в антресола и не е ровил в кутиите.
Следователят извикал на разпит дъщерята на собственичката на стаята и се изяснило, че тя не е дала стаята под наем, а я продала на фирмата за недвижими имоти „Проджект“, а пък старите мебели и всички ненужни вещи зарязала, за да не мъкне боклуците на майка си в своя апартамент. Във фирмата потвърдили, че са купили стаята, тъй като за нея имало конкретна поръчка от клиент с пълна предплата, и я регистрирали на името на гражданина Калмиков. Предплатата в размер на дванадесет хиляди долара в рублева равностойност, включваща цената на стаята и комисионата, била преведена в сметката на фирмата с обикновен пощенски запис, което гарантирало анонимността на изпращача. В записа може да напишеш всякаква фамилия, в пощата не проверяват самоличността на изпращача.
Когато следователят предявил на обвиняемия документите, че той е собственик на стаята, Калмиков заявил, че за първи път чува за това.
Следователят направил опит да изясни произхода на винтовката. От Министерството на отбраната съобщили, че този „Винторез“ с щатна окомплектовка и посочения сериен номер е бил откраднат през 1996 година заедно с още двадесет броя стрелково оръжие от склада на едно бойно поделение.
Нищо не дало и запитването в Централната криминалистична лаборатория: винторезът е чист, не е регистриран в криминални престъпления.
Особено внимателно съдията Сорокин прочете протокола от разпита на Мамаев. Той беше само половин страница. Мамаев бе заявил, че както всички сериозни бизнесмени, и той има врагове, но дори не може да си представи, че някой от тях би прибягнал до такъв варварски начин за решение на проблема.
По-късно, няколко дни преди започването на процеса срещу Калмиков, прокурорът разказа на съдията Сорокин, с когото някога заедно бяха учили в юридическия факултет на МГУ2, как всъщност е протекъл разпитът на Мамаев, призован като свидетел. По-точно казано — поканен. Защото такъв деец като Мамаев не се вика с призовка при следовател от районна прокуратура. Може само да го поканиш. Това направил самият прокурор, а следователят присъствал на разговора.
Съобщението за подготвяното покушение вбесило Мамаев. Той не се задоволил с доклада на следователя, поискал да види делото. На напомнянето на прокурора за тайната на следствието заявил, че става дума за живота му, затова най–покорно моли да му покажат протоколите от разпитите на обвиняемия. Прокурорът отстъпил пред молбата му и заповядал на следователя да донесе делото, за да може Мамаев да го разгледа в негово присъствие.
По ироничната усмивка, с която прокурорът го разказваше, съдията разбра, че разговорът съвсем не се е водил в този тон и с тези изрази. Но той не упрекна стария си приятел в нарушаване на Наказателно–процесуалния кодекс. Прокурорът и без това беше се заседял като съветник от правосъдието, по армейските мерки — подполковник, докато според опита и прослужените години вече би трябвало да бъде поне старши съветник. В неговото положение нямаше нужда да си създава враг от калибъра на Мамаев. Кодексът си е кодекс, а животът иска своето.