А. М. Дийн
Изчезналата библиотека
ВТОРНИК
ПРОЛОГ
Минесота, САЩ - 23.15 ч. централно стандартно време
Куршумът, пронизал белия му дроб, остана забит в гърдите, но възрастният човек вече не усещаше болка. Тя се бе превърнала във фокус, който остана траен дори след като в периферните очертания на зрението му предметите започнаха да се размиват.
Очакваше го. Арно Холмстравд знаеше, че ще дойдат - събитията от последната седмица не оставяха място за съмнение. Беше готов. Беше се наложило да побърза с приготовленията, но вече ги беше довършил. Беше подготвил всичко и бе постигнал това, което се искаше от него. Оставаше само да доведе до край последната задача и да се моли усилията му да не пропаднат.
Той се свлече в грубия кожен стол зад бюрото си. Махагоновата повърхност пред него сякаш блестеше и хвърляше мътна светлина в тъмния кабинет - странна красота в подобен момент.
Арно протегна ръце към книгата, която лежеше отворена на дървения плот, и за миг болката, която разкъсваше гърдите му, се върна. Тази необходима болка бе последно напомняне, че няма път назад - само напред, към края. Той се съсредоточи, прикова поглед в книгата, преброи три страници. С цялата енергия, която успя да събере, ги откъсна.
В коридора отекнаха стъпки и Арно отново се съсредоточи. Извади позлатена сребърна запалка - подарък от сватбата на негов студент, на която беше кум преди много години - и я запали. Протегна страниците над малко кошче за боклук в краката си и доближи пламъка към тях. След миг той се разгоря. Арно пусна страниците в кошчето, погледна ги как се нагърчват и се поддават на оранжевите пламъци и се дръпна по- навътре в стола си.
Бе довършил и последното. Арно доближи ръце една до друга, преплете пръсти и погледна към вратата на кабинета си, която се отвори с трясък. Изражението на мъжа, който се изправи срещу него, беше стоманено, без никакви различими чувства. Той приглади черното кожено яке, очертаващо контурите на мускулестото му тяло, и бързо огледа стаята. Хвърли поглед към малкия огън в кошчето и насочи пистолет към гърдите на възрастния човек зад бюрото.
Арно вдигна глава и впери очи право в тези на противника си.
- Очаквах те.
Гласът му беше равен, изпълнен с успокоително чувство на авторитет. Застанал на прага, мъжът с пистолета не трепна. Макар че само преди секунди тичаше, сега дишането му се забави до спокоен ритъм.
Подигравателната фамилиарност изчезна от гласа на Арно и той стана съвсем делови.
- Успя да ме намериш. Това е повече, отколкото мога да кажа за другите. Но всичко ще свърши тук.
По-младият мъж погледна с любопитство към Арно и за момент се забави. Не очакваше старецът да прояви такава самоувереност, не и в този миг. Мигът на неговото поражение. Но ето, седеше тук, съвсем спокоен, и това накара нападателя му да нервничи
Натрапникът си пое въздух бавно и дълбоко. После без предупреждение изстреля два куршума един след друг в гърдите на Арно.
Тъмнината в стаята набъбна. Арно Холмстранд гледаше как фигурата на убиеца избледнява и започва да се върти, а после сякаш се отдръпва. Мракът се разрасна.
Сетне всичко се стопи.
14 минути по-късно - Оксфорд, Англия сряда сутринта, 05.29 ч. по Гринуич
Часовниковата кула на старинната църква се извисяваше над града, който както обикновено бе започнал да се съживява. В стаите на колежите, заобикалящи площада, мъждукаха няколко лампи, а по Корнмаркет Стрийт се движеха камиони за доставка, за да снабдят магазините със стока за предстоящия ден. Луната беше увиснала ниско на небосклона, а нощта все още забулваше първия слънчев лъч.
Точно в 5.30 часа огромната желязна стрелка на часовника се премести напред. Зад металния диск малка дървена шпилка, нарочно вкарана между частите на старинния механизъм, се строши на две. Връвта, на която беше завързана, загуби силата на натиска и предметът, който поддържаше провесен високо над основата на кулата, започна грижливо координираното си падане.
Сто двайсет и четири спираловидни каменни стъпала по-надолу, в основата на кулата от XIII век, предметът се блъсна в дебелите каменни плочи. Капсулата за взривяване, прикрепена към външния му ръб, подскочи от разтърсването и внимателно подготвеният детонатор се задвижи. Преди да е почервенял докрай, пакетът с бомбата се задейства и избухна с дивашка ярост.
Погълната от огромна огнена топка, старинната църква рухна.
СРЯДА