Сега лицето на президента беше тъмночервено от ярост.
- Как смееш, Аштън! Дяволски добре знаеш, че никога не съм въртял незаконни сделки в Близкия изток. По дяволите, прекарах по-голямата част от мандата си в опити да възстановя Афганистан след унищожението, посято от предшественика ми.
- Като същевременно тайно сте се споразумявали със саудитците - изтъкна Хъскинс. -Какво, по дяволите, сте си мислели, че ще направят афганистанците, когато продадете правата за бизнес и възстановяване в страната им на заклетите им врагове?
- Мамка му, Хъскинс, никога не съм сключвал сделки със саудитците!
- Това твърдение е в рязко противоречие с изобилието от доказателства, с които разполагаме и ние, и останалата част от света, и те доказват противното.
- Тия лайна в пресата? - побесня президентът Трейтъм. - Всичките са клевети. Лъжи. Би трябвало да си на ясно, че не може да им се има доверие! Нямам представа откъде идва всичко, но някой ми е заложил капан.
- Глупости! - отвърна генерал Хъскинс, който вече не можеше да сдържа собствения си гняв. - Има документи с подписа ви, финансови договори, изявления на саудитските ви партньори, имейли...
- Абсолютни глупости! - сопна се президентът. - Нямам идея кой може да организира подобно нещо, но никога през живота си не съм изпращал и един-единствен имейл до каквито и да било саудитски „партньори“.
Секретарят по отбраната вдигна ръка, преди генералът да успее да реагира. След миг тишина, за да даде време на емоциите да се успокоят, Аштън Дейвис заговори със спокоен решителен тон:
- Достатъчно. Господин президент, сложете край на отчаяните си възражения. Не сме дошли да обсъждаме въпроса с вас, а да ви опишем какво ще стане в отговор на случилото се. Пътят вече е начертан. Арестът ви ще се състои утре сутринта. Ще ви окажем незаслуженото великодушие да ви дадем един последен следобед, за да уредите личните си дела, да се погрижите за семейството си и каквито други лични планове решите да направите - но помнете ми думата, ако се опитате да се свържете с пресата, да избягате от Вашингтон, да избегнете отговорността за деянията си, ще действаме незабавно.
Той впери поглед в невярващите очи на президента.
- Ако не изникне такава необходимост, утре в десет часа сутринта генерал Хъскинс ще ви арестува и ще ви остави под надзора на армията във Форт Мийд.
Президентът Трейтъм започна да диша бавно и дълбоко. Впи поглед в лицата на превратаджиите, застанали тук, насред Овалния кабинет. Сърцето му бе изпълнено с омраза към тях.
- В неделя ли? - попита той. - Ще арестувате президента на Съединените щати по лъжливи обвинения в неделя сутринта? Американският народ няма да го изтърпи.
Аштън Дейвис отвърна на погледа му без капка колебание.
- Американският народ вече иска да види главата ви набита на върха на Вашингтонския монумент, Трейтъм - отвърна той и заряза всякакви преструвки за официално уважение. - Още повече, от този момент нататък вече не сте в състояние да говорите от името на американския народ.
НЕДЕЛЯ
ГЛАВА 104
Между Александрия и Оксфорд - 12.30 ч. по Гринуич
В часовете след смъртта на Атанасий Антун Емили действа бързо: пъхна в джоба си дивидито, последната му „пратка“ за библиотеката, и извърши кратко, но щателно претърсване на кабинета - търсеше документи или нещо друго, което да я свърже с библиотеката. Не намери нищо - Атанасий стриктно се беше придържал към принципа за секретност. А после, като се движеше възможно най-бързо с ясната мисъл, че колкото повече се бави, толкова по-голяма е вероятността да я видят или заловят на място, където е извършено убийство, забърса повърхностите, които бе докоснала - опитваше се да заличи всяка следа, водеща към нея. Най-накрая направи най-доброто при тези обстоятелства да се сбогува почтително с човека, отдал живота си, за да опази библиотеката. Положи тялото му на пода и скръсти ръцете на гърдите му. Не знаеше коя религия е изповядвал, но малкият коптски кръст на бюрото говореше за известна отдаденост. Емили затвори очи и изрече наум кратка молитва за душата му. После излезе за последен път от кабинета, като остави вратата леко открехната, та минаващите по коридора служители да открият тялото по-скоро. Да не го оставя задълго в подобно състояние -това беше последната услуга, която можеше да му направи