- Това е прекрасно, Емили!
- Работата е много по-сериозна от историческо откритие - продължи Емили и възможно най-кратко разказа на Уекслър историята за съществуването на Съвета и за ролята му в политическата ситуация, която всеки момент щеше да преобърне американското правителство.
- Хората, които са замесени... Дори не мога да ти опиша колко дълбоко са проникнали във Вашингтон. Просто е страшно.
Тя задъхано изреди няколко от имената на ключовите фигури от втората част на списъка.
- Емили, мили боже, хората трябва да разберат за това. И то незабавно. Още няма официално съобщение, но всички вестници очакват, че днес във Вашингтон ще стане нещо голямо. Никой не знае точно какво или как, но се носи слух, че когато си легнеш утре вечерта, твоят президент вече няма да е на власт.
„А надбягването набира скорост“ - помисли си Емили. Новината за ескалиращото напрежение във Вашингтон потвърждаваше, че трябва да намери конкретна връзка, категорично доказателство, което да покаже публично. И беше наясно къде ще го открие.
Минута след като се уговори с Уекслър да се чуят по-късно същия ден, Емили затвори телефона и предпазливо се отправи по улицата.
Антун подробно й бе разказал за заговора и Емили знаеше, че е научил подробностите от едно-единствено място. Библиотеката. В нея сигурно се съхраняваше информация за замесените, за самия заговор, навярно и предостатъчно допълнителна информация.
Информацията, която й беше необходима, беше заключена в хранилището си. Емили формулира откритието наум пред себе си: „Всичко пак се свежда до библиотеката. Трябва да намеря начин да вляза, и то веднага. След няколко часа може вече да е късно.“
Тя ускори крачка.
ГЛАВА 106
Оксфорд - 05.00 ч. по Гринуич
Секретарят седеше мълчаливо на старинното бюро в малък домашен кабинет в северната част на Оксфорд - базата на групата Приятели в Централна Англия. Пред него имаше включен лаптоп, полуизпита чаша уиски и купчина разпечатки, осигурени от различни членове на екипа. Насили се да продължи да диша бавно, да овладее гнева си.
Вчера яростта му беше почти неудържима. Щом зърна хранилището на библиотеката, опразнено от безценното му съдържание, съвършено голо в огромната си подземна гробница, гледката го накара почти да обезумее, да се озове в място, тъмно като каменното помещение, в което се намираше. Всичко, за което беше работил, всичко, което се бе стремил и борил да придобие, се е намирало там, съвсем близо до него, само за да бъде изтръгнато от жадния му обхват. Всичко беше подредено с почти невъзможна жестокост, изпълвайки пътя му с напрежение и очакване. Тайни входове, тъмни коридори, старинни дървени врати и надписи на латински - всичко, което го бе запленявало, в този момент на прозрение ненадейно му се стори като яростно посегателство над неговите качества, водачество, над целия му живот.
Той отпи голяма глътка от чашата и за сетен път стисна зъби още преди течността да е преминала докрай по езика му. При нормални обстоятелства не пиеше сутрин, но през последната нощ не беше мигнал и разликата между нощ и ден сякаш вече нямаше значение.
Само като си спомнеше мига, изпадаше в ярост. Застанал насред празното хранилище, беше започнал да удря всичко, да преобръща маси, да събаря редица след редица стари дървени рафтове. Избухна дотам, че дори удари собствения си син, сякаш целият ужас на момента беше негово дело. Джейсън прие удара на баща си, без да трепне и без да отговори. Защото, макар че откриването на празното хранилище беше разярило бащата, то едва не уби сина. Джейсън се взираше с невиждащ поглед в празното помещение и разочарованието му се превръщаше в горчива жестока решителност дълбоко под кожата му.
Сега, в малките часове на нощта, яростта на Секретаря постепенно се превръщаше във фокус и решителност. Гледката все едно символизираше провала на делото на неговия живот, но той осъзнаваше, че всъщност показва чисто и просто следващия етап на пъзела и играта, която открай време беше работата на Съвета. Надяваше се, че най-накрая може да са подредили пъзела и да са спечелили играта, а сега беше ясно, че трябва да продължат още малко. Още повече до завършването на мисията във Вашингтон оставаха броени часове. Арестът на президента щеше да се състои в 10.00 часа местно време във Вашингтон, тоест в 15.00 часа в Англия. Юън погледна към часовника на бюрото си. Само десет часа и щеше да постави под свой контрол най-силното правителство на света, със или без библиотеката. Задачата му в момента беше да си възвърне опорната точка като лидер на Съвета, докато се подготвят за издигането до най-висшите нива на властта, и да предприеме необходимите стъпки, за да превърне трагедията от предишния ден в нещо полезно и продуктивно.