Мигът на самовдъхновяване обаче беше прекъснат с влизането на Джейсън в кабинета.
- Сър, има новини.
Синът стоеше на прага в официална поза. Лявото му око бе подуто от удара на баща му предишния ден.
- Какви?
- След кацането на самолета Уес се обади по телефона.
Джейсън зачака баща му да си изтърве нервите. По някакъв начин Емили Уес бе успяла да се измъкне от Истанбул, преди екипът им да стигне до мястото, определено за екзекуцията й Съветът знаеше, че отново е отишла в Александрия, където несъмнено е разбрала за елиминирането на Антун После беше се върнала в Англия. Разпечатките от летището показваха, че се е качила на нощен полет за „Хийтроу“, но Уес определено се беше справила добре със задачата да ограничи пътищата, по които можеха да я открият: в Египет изтегли голяма сума в брой и спря да използва банковите си карти, а сигналът на втория й мобилен телефон така и не напусна Африка.
„Не е зле за аматьор - помисли си тогава Юън. - Дори успя да задържи годеника си далеч от нас.“
Мисълта беше придружена от леко раздразнение. Приятелите така и не успяха повече да открият Майкъл Торънс след обаждането на Емили от Истанбул. Предполагаха, че го е инструктирала да се скрие, и оттогава двама от хората на Секретаря активно се опитваха да го намерят. Юън беше наясно, че накрая ще успеят. Но съжаляваше, че желанието му да я остави жива до отстраняването на Антун му попречи да я елиминира, преди да е развила тази нова упоритост.
- На кого се е обадила? - попита Секретарят.
- На Питър Уекслър, от платен телефон в Оксфорд.
- Значи е пристигнала - каза замислено Секретарят.
- Обаждането - продължи Джейсън - Беше... подробно. Каза на Уекслър за списъка, за мисията във Вашингтон. Антун й е казал, че...
- Антун ли? - прекъсна го Секретарят. - Мислех, че сме отстранили това слабо звено още вчера?
Лицрто на Джейсън се изчерви, а подутото око го заболя още повече.
- Хората ни наистина са го елиминирали, както наредихте, но очевидно нещо се е объркало. Още е бил жив, когато Уес е пристигнала в кабинета му. Останал е жив достатъчно дълго, за да й съобщи нещо важно - на нея и за нас.
Юън се помъчи да овладее нов пристъп на ярост. Хората му се бяха провалили, при това при толкова проста задача. Щяха да си платят, и то скъпо.
- ПО ДЯВОЛИТЕ! - изгърмя гласът на Секретаря. Тази жена просто отказва да се разкара от пътя м и!
Той удари с едрите си ръце по бюрото и се изправи. Очите му се изпълниха със злоба и насочи заповеден пръст към сина си.
- Намери Емили Уес. Веднага! Вече не ме интересува дали един ден може да ни отведе до библиотеката. Искам тая кучка мъртва. Намери я и й пусни два куршума в мозъка. А после гледай, докато животът й изтече. Когато си тръгнеш, искам да е спряла да диша.
ГЛАВА 107
ийт. Слънцето започваше да се издига на хоризонта на Оксфорд и тя знаеше, че ако остане на открито, е изложена на опасност. Съветът щеше да я намери. Можеше да си представи как в същия миг изливат цялата си енергия в тази задача. Трябваше да отцде на сигурно място, някъде, където да седне и да помисли, да измисли как да получи достъп до мрежата на библиотеката, за която Атанасий беше толкова сигурен, че е въз -можно да бъде достигната отвсякъде.
Тя зави и излезе на Беър Лейн, като внимаваше да се придържа най-близо до бордюра. На няколко метра по-напред се намираше входът към нейната стара алма матер. В обградения със стени кампус на колежа „Ориел“ щеше да е по-малко видима, отколкото където и да било другаде, а и колежът разполагаше с библиотека с двайсет и четири часово работно време, където щеше да се заеме със задачата да открие това, което Атанасий бе нарекъл неин „вход“.
След няколко минути се беше сгушила в един от еркерите на библиотеката на „Ориел“. На входа работеше същият възрастен портиер, заемал длъжността от дните й като специализантка. Явно пазеше хубави спомени за нея и я пусна, като я поздрави приятелски.
Малкото бюро между тесните лавици й позволяваше уединение, а компютърният терминал й предоставяше достъп до интернет. Все отнякъде трябваше да се залови с търсенето.
Започна със следване на малкото нишки, които можеше да извлече от подробностите в текстовия файл на Антун в пратката. Беше споменал за развитието на интернет, известен в най-ранните си дни като APRANET и разработен от правителствената Мрежа на агенции за проекти на съвременни изследвания. Стори й се разумна отправна точка. За съжаление агенцията, която постоянно променяше имената си от ARPA на DARPA и обратно - в зависимост дали правителството искаше да подчертае потенциала й за отбрана, - не й помогна особено в търсенето. Отвори различни уебсайтове за историята на проекта през 60-те години на XX век и научи малко повече за технологията за обмяна на пакети, която бяха разработили -гръбнакът на съвременните мрежи с данни, който позволяваше безпрепятственото прехвърляне на материали през безброй клонове от вътрешно свързани вериги, вместо само по една верига между две машини. Това ли беше ключовият елемент на технологична мъдрост, която Обществото е „споделило“ преди толкова векове, ускорила създаването на мрежите, които сега доминираха в информационната епоха?