Нямаше откъде да разбере, но и бездруго не й беше от полза. Това, от което се нуждаеше сега, беше не просто повече история, а нещо, което да я насочи към „входа“ към алтернативната мрежа, която библиотеката заемаше сега - която и да беше тя.
Налице беше нещо повече. Емили неспокойно се размърда на дървения стол. „В самото търсене има нещо, което не е както трябва“ - помисли си. Беше стигнала до този етап благодарение на работата и загадъчните напътствия на Арно Холмстранд - човек, когото винаги щеше да свързва с техническа неграмотност въпреки неотдавнашните разкрития за истинската форма на библиотеката. Възможно ли беше светът на техническите вълшебства и подробностите от компютризираните мрежи наистина да са арената, към която сега я водеше Арно?
„Не е типично за него - помисли си Емили. - До момента всяка нишка е нещо свързано с мен. Нещо или с литературно, или с историческо значение. Нещо от моята област.“ Материалите, които сега заемаха екрана на компютъра й обаче, бяха максимално отдалечени от нейната област. Преди следобеда на предишния ден Емили никога не беше чувала за обмяна на пакети, за мрежови протоколи, рутери, нодове или каквато и да било част от технологичната информация, която се съдържаше в тези системи. Намираше се на територия, която й беше съв -сем непозната. Колкото и странно да беше преживяното, откакто получи първото писмо на Арно, сега осъзна, че това е първият момент, в който не разполага с никакви отправни точки. Нямаше нищо подръка, което да свърже с минали изследвания, историческа мъдрост и теории, с каквито и да било неща, за които беше чувала или над които беше мислила.
„Наистина е странно. Проучванията на технологията единствено ме отклоняват от това, което знам“ — каза си тя.
Осъзна, че трябва да се върне обратно към опорната си точка. Откриването на входа трябваше по някакъв начин да е свързано с нейния свят на книги, знания и исторически проучвания.
„Трябва да има късче, което не виждам - помисли си. - Коя е връзката, която не успявам да направя?“
Вместо да търси информация за компютърни мрежи и технологични въпроси, трябваше да се върне към областта на историята, която е нейното царство. Ако Арно е искал да й даде едно последно откровение, едно последно побутване, то трябваше да дойде оттам.
За тази задача навярно колекцията на библиотеката на „Ориел“ щеше да се окаже по -полезен предмет на изследване от необятния интернет. Емили минимизира прозореца на търсачката на терминала. По-добре да поработи с онлайн каталога на библиотеката. Никога досега не го беше използвала - работеше само от университетската централна система на „Бодли“. Но опитът й гласеше, че повечето онлайн каталози в библиотеките много си приличат.
Точно тази банална, практична мисъл отведе Емили Уес там, където трябваше да стигне.
Още докато мисълта се оформяше в съзнанието й, светът наоколо все едно утихна. Само след миг паметта й я пренесе в слънчев пролетен ден в колежа „Карлтън“ Тогава седеше пред компютър и търсеше в каталога на библиотека „Гулд“ книга за политическите интриги в Рим през втори век. Срещу нея на подобен терминал седеше Арно Холмстравд. Изглеждаше не на място пред компютъра, но пръстите му работеха с интерфейса достатъчно умело. Споменът беше преминал през съзнанието на Емили скоро след като разбра за смъртта на Холмстравд и сега се върна, но контекстът му се бе променил безкрайно много.
- Обръщали ли сте внимание - попита тогава Арно - колко много университети по цял свят използват същата остаряла програма? Една версия тук, друга там, но по същество е едно и също.
Тялото на Емили се напрегна при спомена. Беше толкова ясен, почти можеше да повярва, че с прочутия професор отново са заедно, както тогава, преди толкова месеци.
- Използвал съм тази измишльотина в Оксфорд - продължи тогава Холмстравд. - В Египет, в Минесота. Нито веднъж не е сработвала както трябва.