Уекслър беше слисан.
- И това ти помогна да влезеш?
- Отведе ме до входа - поправи го Емили. - До празен екран със символа на библиотеката и поле за парола. Нищо друго.
Интерфейсът беше скрит под крайната неправдоподобност на вероятността някой да въведе един и същ критерий за търсене във всички полета - критерият, който най-накрая бе изпробвала Емили. Но въпреки това библиотеката все още си оставаше в тайна. Ако по някаква огромна случайност някой попаднеше на интерфейса, нямаше да има представа какво вижда -само странен символ и искане за парола. Въпреки това обаче Емили не беше сигурна дали интерфейсът винаги е бил прикрит по този начин, или това е просто инструмент за достъп, оставен от Арно специално за нея - уникалният „вход“ на Емили към библиотеката, до която Холмстранд е имал достъп по свой собствен начин.
- Как заобиколи паролата? - попита Уекслър.
- По метода „проба-грешка“. Опитах всички комбинации от нишки, думи и коментари от материалите, които ми остави Арно. Когато никоя от тях не подейства, опитах с фрази, които го бях чувала да произнася, а после и със заглавия на негови книги. Всичко, за което се сетих.
- И в крайна сметка какво беше?
Отговорът на Емили беше повлиян от присъствието на ушите, които знаеше, че слушат.
- Да кажем, че беше нещо, което познавах добре, но не съм готова да ти го кажа по телефона.
Тя се усмихна и си спомни мига, в който въведе правилната фраза: заглавието на докторската си дисертация. Арно Холмстранд бе подготвил всички подробности по пътя към библиотеката специално за Емили. Нейният опит, нейната история, нейните спомени и работа -това й даде ключа към разрешаването на пъзелите на всяка крачка по трасето. И накрая тези пъзели я заведоха точно там, където искаше да я изпрати Холмстранд.
Колебанието на Емили накара Уекслър да се умълчи Да не би да се боеше, че някой може да ги подслушва? Че някой може да е по петите й? Но Емили сякаш не се колебаеше да му сподели други подробности по телефона.
Тя продължи диалога в направлението, което беше замислила, преди да набере номера.
- Чуйте, професоре, бяхте прав. В библиотеката намерих не само списък с имената на хората, замесени във вашингтонския заговор, а и подробности за всички страни на плана му. Разполагаме с повече от достатъчно подробности, за да ги разобличим докрай.
- И още имаме време - добави Уекслър и погледна часовника си.
Едва минаваше девет и двайсет. От другата страна на океана все още оставаха няколко часа, преди Вашингтон да се събуди напълно за живот.
Последва кратка пауза. Емили внимателно обмисляше следващите си думи. Беше разработила плана си в дългите мигове на чудене, след като откри входа към библиотеката, и той изкристализира, докато четеше всички подробности за деянията на Съвета във Вашингтон. Подробностите нахлуваха у нея със стряскаща бързина и Емили знаеше какво точно трябва да направи. Беше изминала сложен път, докато стигне до библиотеката, но за нейна изненада пътят, който я очакваше, изглеждаше съвсем прост и придружен от утешително чувство на спокойствие и отговорност.
- Ще отида на едно друго място, за да събера необходимата информация от библиотеката. Ела в кабинета си след час и половина, в единайсет. Ще се срещнем там и ще се обадим на Би Би Си с новината на столетието.
- Сигурна ли си? - попита Уекслър. Подозренията му ставаха все по-силни. Нещо не беше наред и нищо вече не му изглеждаше безопасно. Установи, че изпитва отчаяна тревога за бившата си ученичка.
- Абсолютно. Просто ела в единайсет. Ако закъснея няколко минути, не прави нищо. Ще дойда веднага щом успея.
С тези думи Емили затвори телефона. Нямаше да закъснее. Всъщност щеше да е в кабинета след по-малко от десет минути. Това щеше да й даде малко повече от час, за да стори необходимото.
ГЛАВА 110
Колежът ,,Ориел Оксфорд ”
Час и половина по-късно - 10.50 ч. по Гринуич.
Емили седеше на бюрото на Питър Уекслър в кабинета му в Оксфорд. Пристигна броени минути след края на телефонния разговор с професора, с природната си интелигентност мина покрай коварната му охранителна система, а именно „остави ключа на касата на вратата“, и се залови за работа. Ако искаше планът й да успее, бързината беше от огромно значение. Беше сигурна, че Приятелите на Съвета ще дойдат за нея, но се надяваше разговорът й с Уекслър -който включваше и споменаване на намерението й да работи от друго място до срещата им - да им попречи да пристигнат, преди да е довършила работата си.