Някои неща просто трябваше да останат тайна. Работата на библиотеката беше предотвратила криза. Изправена лице в лице с бъдещето й, Емили знаеше, че може да пре -дотврати и други кризи... но единствено ако способността й да наблюдава, събира, консолидира и разпространява информация остане активна и тайна. Не беше готова да избира истините, които да споделя със света, не и по начина, по който го бяха правили предшествениците й. През последната седмица беше надникнала в тъмната страна на човешката манипулация и вече не беше готова просто да се отдръпне и да остави такива сили да съществуват безпрепятствено.
Новият Пазител все още имаше работа за вършене и макар че очертанията на Обществото може би се бяха променили, то все още имаше роля, която трябваше да играе.
След час Емили стоеше на изхода за пристигащи от страната на международно летище „Дюл“ През изминалите четирийсет и осем часа беше проникнала в сърцето на древни съкровищници на мъдрост и власт, беше видяла насоченото към нея дуло на пистолет, беше станала свидетел на рухването на една империя на злото, бяха я разпитвали в недрата на правителствения комплекс във Вашингтон и се беше ръкувала с изпълнения с благодарност президент. В цялата бъркотия беше осъзнала, че съществува една гледка, едно-единствено лице, което наистина жадува да види. Сега може и да разполагаше със знание, трупано от хилядолетия, но без този човек то не означаваше нищо.
Вдигна поглед и видя лицето, за което копнееше, грейнало срещу нея на изхода.
- Здравей, госпожо Пазител - поздрави я Майкъл и се приближи към нея със сърдечна усмивка. За миг остана загледан в очите й, а после я обгърна с ръце. Двамата си размениха дълга, силна прегръдка.
- Липсваше ми - каза най- после Емили.
Майкъл не продума, само я притисна още по-близо до себе си.
- Длъжница си ми - прошепна най- накрая закачливо в ухото й, - задето избяга така без
мен.
- Какво ще кажеш да ти се реванширам? - предложи Емили. - Може да отидем на екскурзия.
Майкъл иронично вдигна вежда при предложението за пътуване, излязло от устата на жена, която току-що бе обиколила света без него.
- Заедно - добави тя и се разсмя. - Да се изтегнем на някой плаж. Да почетем хубава
книга.
- Имаш ли нещо наум? - попита Майкъл.
- Каквото поискаш — отвърна Емили. - Имам достъп до една доста добра библиотека.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Сюжетът на „Изчезналата библиотека“ се позовава на истинската история и включва действителни исторически загадки, които често са достатъчно интересни, за да завладеят читателя сами по себе си.
Царската библиотека на Александрия
Подробностите, споменати в книгата, за това някога велико чудо на античния свят са точни, както и общото усещане за мистерия, свързано със съдбата на забележителното египетско културно наследство. Основана по повеля на Птолемей II Филаделф някъде в началото на III в. пр. Хр., нейните дарения и бързото й разширяване, изглежда, са били част от намерението на новия режим да създаде на Египет слава и наследство, непостигани дори от предишните фараони. Свързването на древната религия, философия, наука и изкуства превръща библиотеката в хранилище за мъдростта от цял свят - а разрешението, издадено вероятно по време на царуването на Птолемей III, библиотекарите да конфискуват писмените работи на всички посетители в града, за да ги копират и включат в колекцията, наистина е част от забележителната история на библиотеката.
Преводаческата работа на библиотекарите е призната по тяхно време и е непокътната дори в нашето. Преводът на еврейските писания на гръцки, възложен на библиотеката от Птолемей II и според традиционното вярване извършен от седемдесет преводачи писари, бързо се прославя като Septuaginta („на седемдесетте“) и представлява стандартната версия на Светото писание, прочуло се по цял свят само за две поколения. Това е версията, цитирана от Иисус и апостолите му, а дори и днес е версия на Стария завет, използвана от мнозина християни по цял свят.
Александрийската библиотека се превръща в огромен център на науката на древния свят. В числото на библиотекарите й влизат хора, чиито имена продължават да вдъхновяват историци и учени (например Аполоний Родоски, Ератостен, Аристофан Византийски). Твърдението в романа, че никой не знае до каква степен се е разраснала библиотеката, е точно - както и забележката, че според преданията тя бързо надминава първоначалната си цел от 500 000 свитъка. Разграбването на Пергам от Марк Антоний през I в. пр. Хр. и последвалото дарение на всичките 200 000 свитъка на библиотеката на Царската библиотека в Александрия със сигурност бързо се е погрижило за това.