- Англия - отговори най- после Майкъл, осъзнал, че предишните му възражения няма да й повлияят. - Доста по-далеч е от Минесота.
Емили се напрегна в жадно очакване.
- Не просто до Англия - добави тя. - До Оксфорд. Старата ни територия.
- Така изглежда - съгласи се Майкъл и пак погледна към писмото на Арно. - Но с каква точно цел, Емили?
Говореше с енергия, която противоречеше на обикновеното му английско спокойствие.
- Просто ще кацнеш в Англия с лист улики и по някакъв начин ще откриеш нещо, загубено за историята от векове?
Прииска й се да беше по-близо, да можеше да посегне и да го хване за ръката. Усети тревогата му. В собственото й въодушевление също присъстваше страх. Но дори докато Майкъл рисуваше странната картина, тя й се стори още по-примамлива.
- Само си помисли, Майк! Арно е успял да разбере за плановете ми, за живота ми - за теб - достатъчно, за да ми предаде информацията въпреки смъртта си. Хайде! - нетърпеливо си пое дъх. - Това наистина ще те заинтригува.
По линията не дойде нито едно по-нататъшно възражение.
- А сега ми е оставил билет за Обединеното кралство - продължи Емили. - Струва ми се, че по някакъв начин е планирал нещата предварително. Сигурна съм, че няма да ме остави
задълго да бродя безцелно из Англия. Освен това няма да е краят на света, ако се проваля. Просто безплатно пътуване до родината ти.
В гласа на Майкъл започна най- после да се връща нежната нотка на запленен годеник:
- Но без мен.
Гласът на Емили също стана по-мек:
- Знаеш, че винаги можеш да дойдеш с мен. Едно малко съвместно приключение? Обратно там, където се запознахме?
Не го виждаше, но бе сигурна, че в очите на Майкъл просветна лек блясък. Той обаче знаеше, че не може да приеме поканата.
- В твоя университет може и да имате удължена почивка, аз обаче имам презентация в събота, нищо, че е Денят на благодарността. Това е първата ми голяма реклама пред важен клиент, нали помниш?
- Разбира се, не съм забравила.
Майкъл се подготвяше за този миг от месеци - деня, в който щеше да преодолее една от последните големи пречки по пътя си от стажант към архитект с пълна правоспособност.
- Освен това пише, че трябва да отидеш сама - продължи Майкъл. - Един бог знае какво ще правиш там.
Емили наостри уши при подбора му на думи. Вече беше взела решение, а сега сякаш получи съгласието, на което се надяваше.
- Ще правя ли?
- Стига де - отговори Майкъл. - Да не се преструваме, че няма да отидеш, със или без
мен.
Това беше: желаното признание, че приключението просто звучи прекалено страхотно, за да го пропусне. Майкъл я познаваше добре и нямаше да й попречи да се възползва от подобна възможност. Усмивката на Емили разцепи лицето й на две и тя притисна телефона по-близо до ухото си.
- Не се притеснявай, Майки, ще ти донеса подарък. Нещо хубаво.
ГЛАВА 19
11.15 ч. централно стандартно време
След миг Емили затвори телефона, а пулсът й лудо препускаше. Нямаше представа какво ще се случи сега, но беше готова с плановете си за най-близкото бъдеще. Щеше да се отправи към Международното летище в Минеаполис, а оттам - за Англия. Преди полета й оставаше време точно колкото да се обади на консултанта си в магистърската програма в „Оксфорд", професор Питър Уекслър, и да помоли някой да дойде да я вземе от летището и да я откара в града. Там вече приключението щеше да започне.
За добро или за зло, последната воля и завещание на Арно Холмстранд щеше да бъде изпълнено.
ГЛАВА 20
Ню Йорк - 14.30 ч. източно стандартно време (13.30 ч. централно стандартно време)
Ввдеовръзката трепна за миг, после се включи окончателно. Образът на Секретаря се свърза с тези на шестима други членове на Съвета. Изпълнителното тяло беше призовано на специално заседание. Обстоятелствата категорично го изискваха.
Той се наклони към малката камера, поставена върху монитора му с плосък екран.
- Господа, събитията се развиха в определена посока.
От шестте малки прозореца до неговия на екрана се разнесе тихо мърморене.
- Хората ви не успяха ли да довършат задачата? - попита един от членовете. Грубите му думи бяха белязани от силен арабски акцент.
- Задачата беше изпълнена според плана - увери го Секретарят.
- Значи и Пазителят е мъртъв? - въпросът дойде от друг прозорец с друг акцент.
- Разправихме се с него по същия начин, както с Помощника му миналата седмица. Освен това само преди няколко часа затворихме източника на изтичането.