- По какъв начин? Двамата бяхме на светлинни години един от друг. - Макар и напълно способна да отстоява мнението си в академичните среди, Емили си знаеше мястото.
- Да, но ти си млада - изтъкна Айлийн, - а Арно не е. Не беше. Най-добрите години от кариерата му вече бяха зад него. Поне за това можем да сме благодарни.
Емили замълча, за да позволи на Айлийн един миг на чувства.
- Но имахте толкова много общи интереси и пътища - продължи по-възрастната жена, поизправи се на седалката и се опита да си възвърне спокойствието. - Спомням си, когато четох документите ти за кандидатстване. Преподавателският вирус те е ухапал рано, също като Арно. На колко години беше, когато за първи път си помисли да се заемеш с преподаване? На десет? На петнайсет?
- Да - потвърди Емили. - Вървя по тази пътека отдавна.
Нямаше представа, че и с Холмстранд е било така. Откакто се помнеше, Емили изпитваше желание да преподава. Като ученичка в селската част на Охайо учителите й в гимназията разпалиха тази идея в подрастващия й ум. Обичаше точните науки, защото учителят й в трети клас ги обичаше, и изобразителното изкуство, защото учителят й в пети клас й показа, че може да получава огромно удоволствие от предмета. Когато си мислеше за това сега, не беше сигурна дали е обичала тези предмети сами по себе си, или защото ентусиазмът на учителите й е бил толкова заразен - но точно това й внуши любов към преподаването.
- Арно също е започнал да се интересува от преподаването още като дете - отбеляза Айлийн. - И също като теб се е устремил към него със замах. Разбира се, тогава светът е бил различен. Но вие и двамата сте се устремили към това, което ви е интересувало, всеки по свой начин. А и двамата обичате борбите.
- Борбите ли?
Айлийн се ухили.
- Битките, конфликтите. Големите мигове. Историята в действие.
Това бе добро обобщение на интересите на Емили. В университета бе изложена на влиянието на културите на древните гърци и римляни, египтяни и араби, асирийци и хети. Всички тези непознати се превърнаха в нейни приятели и тя откри това, което щеше да се превърне в истинската й любов: техните стълкновения, техните конфликти, разтърсващите света мигове, когато културите се сблъскваха. Сраженията на гърците с римляните. Зав-ладяването на египтяните от арабите. Потискането на израилтяните от асирийците. Приятелите се превръщаха във врагове, враговете влизаха в битки и после отново ставаха приятели. В битките и борбата напук на съдбата имаше нещо, което пасваше на характера й Като тий-нейджърка беше отлична спортистка, а като по- голяма се бе изкатерила по доминираната от мъже академична стълбичка, защото и притежаваше нещо от същия борчески дух.
- И не ме убеждавай, че и кариерата ти е минала без конфликти - продължи Айлийн -въпреки младостта ти. - Стипендия „Роудс" за Оксфорд, докторат в „Принстън".
- Нима си запомнила всичко това - удиви се Емили - от интервюто при кандидатстването ми преди почти две години?
- Някои хора правят впечатление - усмихна се Айлийн и мислите й пак се насочиха към Холмстранд. - Арно беше единственият от факултета, който постоянно събираше на лекциите си колкото студенти, толкова и колеги.
Емили кимна разбиращо. През първата година на Арно във факултета самата тя предано посещаваше неговите лекции при всяка възможност. Арно беше от хората, които нямаше как да не се впуснат в спомени, и всяка от лекциите му неизменно се превръщаше в препускане из дебрите на неговата памет - пътуване, с каквото малцина можеха да се похвалят.
Емили не го познаваше добре на лично ниво и сега почувства, че завижда за познанството на Айлийн с него. Известна й беше предимно репутацията му. Беше запозната и с неговите ексцентрични особености, които не можеш да не простиш - и както тайно признаваше Емили, на които нямаше как да не се възхити - у един възрастен професор с неговия ранг. Арно бе прочут със склонността си към афоризмите. В лекциите си вмъкваше различни мъдрости, които понякога подкрепяха проницателни тези, а друг път просто изразяваха раздразненията и предпочитанията на един възрастен човек.
- Знанието не е кръгообразно. Кръгообразно е невежеството. Знанието е застанало в средата на старото, но винаги сочи към новото.
Това бе началото на встъпителната му лекция и енергичните му възражения срещу теорията за кръга се оказаха постоянно повтарян рефрен във всички лекции, които Емили бе посетила.
Освен това Арно имаше навика - с времето се превърпа в нещо като запазена марка - да повтаря по три пъти ключовите точки в изложението си.
- В Рим не е имало Златна ера. Не е имало Златна ера. Не е имало Златна ера.