Смяташе се, че библиотеката, уместно наречена Царската Александрийска библиотека, е основана по време на властването на Птолемей Филаделф, цар на Египет, наречен също и Птолемей II. Баща му е служил на Александър Велики и това му е спечелило почести и през 305 г. пр. Хр. - царска титла. Като част от прославянето на новата си империя Птолемей посвещава на музите прочутия храм „Музейон", от чието име латиноговорящите римляни и цялата по-късна история е извлякла думата „музей". Музейонът не бил библиотека в съвременния смисъл на думата, а религиозен храм, посветен на божествата на поезията, изкуствата, вдъхновението и учението. В него се съхранявали предмети, достойни за почитта им. На грижливо организирани рафтове стояли свитъци с текстове, свързани с всеки отделен предмет.
Синът на Птолемей, Птолемей II, разширил „Музейон" и го превърнал в колекция - не само на свещено знание, а на всякакво знание. Империята се разраствала и се променяла, а царят й смятал за редно Египет да властва със сила, включително силата на знанието. Затова основал, финансирал и подпомагал институцията, която се превърнала в първата велика библиотека на света: свещеният дом на всяко писано знание и всеки документиран факт.
Проектът бил най-големият и всеобхватен по рода си в историята. Първоначалната цел, която си поставил Птолемей, била да придобие 500 000 свитъка за рафтовете и за да я постигне, прибегнал до извънредни методи. Започнало издирването и купуването на всички възможни свитъци. Издадена била дори царска заповед всички посетители в Александрия да предават при пристигането си книгите, свитъците и всички други писмени материали, за да могат писарите в библиотеката да ги препишат и да ги добавят към колекцията. После изпратили александрийските библиотекари в други, по-стари центрове на знание да се сдобият с копия на важни томове срещу заплащане или да ги вземат назаем, за да ги препишат в просторния скрипторий, който се разраствал успоредно със самата библиотека. Текстове на езици, недостъпни за учените и мислителите на империята, които като цяло пишели и четели на гръцки, били преведени от комитети, създадени чрез разширяващата се инфраструктура на библиотеката. Най-известният сред преводните проекти бил преводът на еврейската Библия на гръцки, възложен на цели седемдесет еврейски писари - числото, на гръцки Septuaginta, под което преводът е известен дори и днес.
- Фъстъци, претцели или бисквити?
Бодрият глас, който ненадейно се вряза в размисъла на Емили, драматично се сблъска с предмета на мислите й.
- Извинете?
- Какво ще желаете? - попита стюардесата. - Фъстъци, претцели или бисквити?
Усмивката й изглеждаше така, сякаш си я бе залепила още отпреди излитането, невъзмутима и твърдо фиксирана на лицето й.
- Ъъъ, фъстъци, струва ми се - отговори Емили. - И уиски. А фъстъците са по избор.
Стюардесата посрещна този опит за хумор от страна на Емили със същата изкуствена усмивка.
- Имате ли предпочитания какво да бъде уискито? Разполагаме с „Бушмилс", „Феймъс Грау"...
- Което е най- голямо - прекъсна я Емили, като направи лек жест с ръка, за да й попречи да изрецитира списъка докрай.
Стюардесата вдигна вежда и хвърли на Емили поглед, който говореше, че такъв коментар не подобава на дама, но пътничката отговори с изражение, което също толкова ясно показваше, че не се интересува от мнението на стюардесата. Жената подаде на Емили бутилчивд „Феймъс Грау", картонена чаша с лед и продължи към следващия претъпкан с пътници ред.
- Фъстъци, претцели или бисквити? - изгука тя, все едно някой е пуснал компактдиск с един и същ запис.
Емили развинти капачката от бутилчивдта и изля течността върху леда. Голяма глътка от парливата течност успокои оголените й нерви. Тя затвори очи, подпря глава на облегалката и отново потъна в мислите си.
Александрийските библиотекари станали известни в античния свят с ерудицията и знанията си. Тъй като разполагали с най-голямата на света колекция документални източници -колекция, която включвала знания от всякакъв вид, от областта на изкуствата, естествените на -уки, историята, биологията, географията, поезията и политиката, - тези библиотекари привличали други учени и библиотеката се превърнала в център за проучвания и усвояване на знания. Сред главните библиотекари, пазителите на огромната колекция, били имена, познати на всеки историк, специализирал в този период: Аполоний Родоски, Ератостен, Аристофан Византийски и цяла плеяда други.
Никой не знае колко голяма е станала накрая библиотеката. Първоначалната цел от 500 000 свитъка бързо била постигната и надмината и библиотеката станала толкова огромна, а влиянието й такова, че други политически центрове започнали да основават съперничещи й институции на различни места в империята. Библиотеката в Пергамон била най-силната от тях и щяла да заплаши доминирането на Александрийската, ако не била обрана към средата на I век преди Христа от Марк Антоний, който заграбил от залите й над 200 000 свитъка, за да ги поднесе като сватбен подарък на Клеопатра, потомка на първия Птолемей. Холивуд, спомни си Емили, бе запленен повече от тяхната донякъде долнопробна любовна история, отколкото от библиотеката - романтичния подарък на Марк Антоний.