Уекслър се подпря на кожената странична облегалка и се обърна с лице към гостенката си:
- Е, добре, вече разбрахме кой как е. Да мингм към въпроса. Доведох Кайл, защото добрият ни канадец изпитва страст към предмета ви, госпожице Уес.
Емили понечи да го поправи: ,Доктор Уес, професоре". Не беше съвсем сигурна дали пропускът е още една от добронамерените шеги на Уекслър, или по-възрастният преподавател действително е забравил, че бе защитила докторат след съвместната им работа.
- Александрийската библиотека ми е хоби от години - намеси се Кайл.
Емили се опита да скрие удивлението си, както и лекия пристъп на инстинктивна тревога. Трябваше ли този непознат да знае за работата й тук? Беше стъпила на британска земя преди няма и четирийсет и пет минути, а един асистент вече седеше до нея, готов да мине към съществената част. Очите й се върнаха на Уекслър.
- Много експедитивно - отбеляза тя.
- Обадих му се веднага след разговора ни - поясни Уекслър. - След като ми каза за писмото, реших непременно да го доведа. Надявам се, нямаш нищо против. Знам, че би предпочела всичко да мине по-тихо - продължи той и потупа с пръст отстрани по носа си -общоизвестният знак за детективи от комиксите, които пазят държавни тайни.
- Не, разбира се.
Всъщност Емили не бе съвсем сигурна дали има нещо против. Инстинктът й диктуваше да запази новата информация за себе си, но някой с по-пресни познания за библиотеката можеше да й е полезен.
- Може ли... може ли да видя писмата? - протегна ръка Кайл в очакване.
Емили продължително обмисли молбата му. Не можеше да преодолее докрай резервите си. Хвърли поглед към Уекслър за напътствие. Преподавателят я погледна сериозно за първи път от началото на срещата им.
- Емили, той е един от най-добрите ми студенти. Никой друг няма да ти помогне толкова, колкото той.
След още миг колебание Емили най-накрая бръкна в джоба и извади купчината писма. Кайл ги пое енергично, зачете ги и се потопи в свой свят. Емили отново се обърна към Уекслър, който с интерес продължаваше да наблюдава сцената.
- Както ти казах по телефона, вчера убиха Холмстравд - или всъщност онзи ден, ако смятаме и времето на полета. През нощта във вторник.
- Горкият професор Холмстравд - рече Уекслър. - Добър човек. Преди няколко години рецензира една от книгите ми.
Рецензията представляваше щателен анализ и унищожителна критика на едно от проучванията на Уекслър и той остана възхитен от всяка дума. Във висшите академични среди убедителната критика е също толкова желана, колкото и възхвалите до небето.
- Значи знаеш за репутацията му.
- Това е човек, когото не можеш да не вземеш насериозно.
„Беше." Уекслър незабавно забеляза, че не е успял да се приспособи към промяната в обстоятелствата. Не беше лесно да минеш от сегашно в минало време, не и когато ставаше дума за човешки живот.
- Точно затова съм тук, а не у дома с годеника си да ям пуйка и да се шегувам, че старостта е накарала Арно да си играе игрички с мен - съгласи се Емили и намести колана, който я притискаше неудобно към кожената седалка.
- А, да, твоят добър сър Майкъл - спомни си Уекслър. - Как е нашият емигрант?
- Прекрасен както винаги. Праща ти поздрави Иска да ти кажа колко се отвращава от английското си минало след няколко години, прекарани на свещена земя, тоест в Щатите.
- Това момче никога не е знаело какво е добре за него - отсече Уекслър и кимна решително.
Емили се усмихна, но мисълта й бе прекалено погълната от Арно и нямаше настроение за приятелски закачки.
- В писмата си Холмстравд твърди, че знае къде се е намирала библиотеката - каза тя и кимна към плика в ръцете на Кайл, - както и някакво „Общество" и че са го убили заради тази информация.
- Госпожице Уес - премина Уекслър към познатия си преподавателски тон, - историците търсят библиотеката от векове...
- Знам - вдигна длан Емили, за да прекъсне лекцията. - Повярвай ми, наясно съм. Но неговото твърдение му струва живота. Склонна съм да приема, че си заслужава да му повярвам.
Пое си дълбоко въздух няколко пъти в опит да събере парченцата на пъзела, с които разполагаше до момента.
- Това, което ме обърква най-много, професоре, е начинът, по който умря. Не е обикновено убийство. Очевидно е извършено от професионалист. И Холмстравд е знаел какво го очаква. Изпратил е тези писма в деня преди да умре. Защо му е било на някого да убива стареца?
Убийството на Арно, което го бе подтикнало да остави писмата и уликите, които бе защитавал с цената на живота си, доведоха Емили до тук, а тя все още не можеше да намери в него никакъв смисъл.