Выбрать главу

- Нищо пряко. Знаем само, че е разграбил града и подобно деяние напълно би отговаряло на характера му.

- Хипотезата, че библиотеката е унищожена от християните, е горе-долу същата - обади се Емили, - но датите са малко по- отрано.

- Точно така. Тази теория гласи, че се е случило някъде по времето на Теофил - съгласи се Кайл и кимна на Емили, която продължи:

- Царуването на Теофил V е приблизително по средата между това на Цезар и похода на Ал-Аяс - към края на IV век. Той е християнски император и един от първите, които налагат християнството не просто като разрешена религия, а като единствената допустима религия. Издава едикт, с който заповядва да разрушат всички езически храмове в империята му, и епископът на Александрия, който също се казва Теофил, с готовност му се подчинява.

- Можело е да пощадят библиотеката - намеси се Кайл, - но историческите й връзки с езическите вярвания били прекалено силни. Началото й е положено като храм на музите и скоро след основаването й я разширяват така, че да включи и „Серапеума" - храма на бог Серапис.

- Според тази теория - довърши Емили - неразрушимата връзка между езическото учение и езическата религия е подпечатала съдбата на библиотеката и тя пада под напора на сбирщината на Теофил по някое време през триста деветдесет и първа година.

- Да, накъдето и да се обърнем, виждаме само признаци на любов и толерантност -обобщи саркастично Уекслър.

- Допълнение към историята, с което всички тук сме добре запознати - съгласи се Емили, която чувстваше, че може да говори от името на тримата. Никой историк не би се изненадал от подобни истории.

- Но това, което е наистина интересно - продължи Кайл, - са легендите, основани на възможността унищожаването на библиотеката да е било само частично. Някаква част от нея да е продължила да съществува.

Първоначалната подозрителност на Емили започна да се възвръща.

- Някои обожават теориите за конспирация.

- Вярно е - съгласи се Кайл. - Но няма как просто с лека ръка да отхвърлите тази възможност. Мнозина - тук включвам и себе си - смятат, че е немислимо такава огромна библиотека просто да изчезне. Никой император не би изгорил подобно съкровище. Никой владетел, мюсюлманин или християнин, колкото и да е обсебен от религиозен плам, не би захвърлил такива незаменими ресурси.

- В световната история са налице немалко драматични моменти, които може да те опровергаят - отбеляза Уекслър.

- Нещо повече - поде Емили, - подобни теории съществуват само на базата на чисти предположения. Навярно библиотеката е изгорена като част от някаква хитрост - заговор срещу завоевателите на града, след като предварително са изнесли колекцията на сигурно място. Вероятно колекцията е преместена на друго, грижливо пазено място, оставяйки на яростта на александрийската сган само комплекс от празни сгради и храмове. И още, и още. Всичко това са единствено предположения.

- И така до безкрай - добави Уекслър. - Конспирационните теории по самата си природа са изпълнени с безкрайни подозрения.

- Възможно е - призна Кайл, - но от всички теории за библиотеката една гласи - и това е теория, която така и не с отмряла напълно, - че съществува група, която продължава да управлява библиотеката от самото й създаване до днес, по време на унищожението й, през цялата човешка история. Не забравяйте, и в двете си писма професор Холмстранд споменава за група, която придружава библиотеката. Пише, че и тя съществува.

Емили се опита да си представи как Арно вярва в подобни теории - нещо почти невъзможно за отдаден на работата си учен като него. В писмата си обаче той наистина споменаваше за съществуването на такава група и говореше за нея просто като за „Обществото" - с подчертан акцент.

- И така, за какво според теб става въпрос? - попита тя, проверявайки как звучи теорията. - За някаква тайна група, скрита в мрака, която държи на свое разположение над един милион свитъци?

- Не точно за това.

Сега, когато споделяше своята страст, от цялото тяло на Кайл се излъчваше енергия.

- Легендата разказва, че групата се състояла от хора от персонала на самата библиотека. Задачата им била постоянно да събират нова информация и да я вместват в колекцията. Търсене, намиране, подреждане. Търсене, намиране, подреждане. Когато библиотеката била заплашена, бил съставен план и преместването й било само малка част от него. Това, от което се интересували членовете на групата, било да продължат да изпълняват мисията на библиотеката: да събират информация и да трупат знание.

С разграбването на Александрия, когато целият свят повярвал, че библиотеката е изчезнала, станало ясно, че най-добрият начин да осигурят безопасността й, е да запазят нейното съществуване в тайна. Вие познавате историята по-добре от мен, доктор Уес... -погледна я настойчиво Кайл. - Знаете, че изгарянето на книги се повтаря отново и отново. Рискът бил прекалено голям. Ето защо най-голямата библиотека на света била скрита.