Емили съзря проблем в логиката на Кайл.
- Какъв е смисълът от скрита библиотека? Щом най- голямата съкровищница от знания на света не може да бъде достигната, каква полза от нея?
- Точно тук в легендата настъпва донякъде неочакван обрат - отговори Кайл. - Както казвате, знание, което не може да бъде достигнато, е безполезно. Но прекалено много познания, известни на прекалено много хора, се превръщат в риск. Съществува практически риск някой да не хареса това, което е прочел, и да го унищожи, но възниква и интелектуален риск: хората да поискат да знаят прекалено много поради погрешни причини. Не забравяйте, Александрийската библиотека не е била дом само на свитъците с поезия и изобразителни изкуства; била е хранилище на натрупаното знание за цяла една империя. Исторически документи, географски и картографски сведения, записи на научни открития, военни записки, архитектурни планове. Когато в чужда земя откриели нова технология, подробностите се записвали и накрая неизменно се озовавали в библиотеката. Когато се усъвършенствали нови военни техники, които давали на една армия предимство пред друга, генералите поддържали дневници, копия от които в крайна сметка се озовавали в библиотеката.
Когато изпращали разузнавачи на вражеска територия, те чертаели карти на укрепления и отбранителни линии, копия от които...
- ... в крайна сметка се озовавали в библиотеката - довърши Емили вместо него, разбрала какво има предвид.
- Точно така. Възможността за конструктивно усвояване на знания, предлагана от библиотеката, се смесвала с възможността за злоупотреба. Никой не искал да стане свидетел на това, което можело да се случи, ако тази информация попадне в ръцете на погрешните хора. Затова, разказва легендата, за да защитят библиотеката от погрешни хора и зли намерения, било взето абсолютно решение, задължително за всички в нея. Задачата за търсене на нова информация продължила, но сега вече се осъществявала тайно. Библиотекарите се разпръснали из цялата империя, за да имат възможност да събират нова информация веднага щом се появи такава, а после да я добавят към колекцията. И така колекцията се разраснала и продължила да се увеличава през вековете.
Емили мълчеше, оставяше историята на Кайл да нахлуе във вече кипящия й от активност мозък. Не беше невъзможно. Не всички тайни общества бяха мит. Описаното от Кайл всъщност е древна форма на тайно събиране на информация - нещо, което правителствата продължават да правят и днес, при това пак конспиративно. Една подробност все още не се вписваше в логиката на историята.
- След като тези Библиотекари са се разпръснали навсякъде и събират нов материал, нищо никога ли не е излязло навън? Нима библиотеката се е превърнала само в огромна клоака за знание?
- Кой знае? - вдигна рамене Кайл. - Попадал съм на различни варианти на традиционната легенда, които гласят, че Библиотекарите от време на време разпространяват части от информацията в библиотеката, когато смятат, че това е в полза на висшето благо. Но точно на това място традиционната легенда се разделя на толкова много разклонения, че е трудно да добием конкретна представа кое може да е истина и кое е чисто въображение. Някои от теориите наистина стават безумни. Говори се за тайно подставяне на стари ръкописи така, че археолозите да могат да ги „открият", за изтичането на военни данни срещу потиснически нации и тъй нататък. Измислете някакъв начин, по който може да се е разпространила информация - и бъдете сигурна, че някой вече е изградил такава теория.
Емили вдигна вежда.
- Смятате, че някои материали са изнасяни от библиотеката, макар че е скрита. Просто не знаем как?
- Точно така. Групите Библиотекари и техните наследници определят, по един или друг начин, каква информация да предоставят на обикновените хора, когато решат, че е уместно. Ако допуснем, че в тези легенди има някаква истина, става въпрос за огромна сила и влияние в малко на брой ръце.
Емили наведе поглед към писмото на Арно. Колкото и страстно да говореше Кайл, колкото и част от нея да копнееше да повярва, че в тази толкова странна легенда навярно има известна истина, всичко й се струваше прекалено нереално, за да е възможно. Толкова много предположения, свързани със сегашното й пътуване само чрез неясни коментари, написани от ръката на Холмстранд.