На известно разстояние я следваха двама господа.
— Би трябвало да позакачим тая кукла — рече единият от тях, някой си господин Ахтел. — Кой знае, може пък да излезе нещо!
— Е, хубаво — отвърна Карстен. — Придушкай я!
Филип Ахтел се колебаеше.
— Носът ми не подхожда за флиртове. В пълен разрез е с нормите на художествената пропорция. Бъди така добър и уреди ти тая дреболия!
— Тъй да бъде! — рече Карстен и оправи вратовръзката си. — Ами ти?
— Аз ще ви следвам като сянка.
— Само не се отбивай да пиеш — отвърна Карстен. — Инак шефът ще ти смачка фасона.
Сетне ускори крачките си и се отправи към госпожица Трюбнер. Беше само на няколко стъпки зад нея.
В този миг един едър, строен господин го изпревари!
Тоя господин потупа младата дама по рамото и изненадан извика:
— Ало, Ирене! Как попадна в Копенхаген?
Ирене Трюбнер трепна и се извърна.
Четвърта глава
Пирът в „Четирилистната подкова“
Освободен от ролята на фустопоклонник, Кзрстен се оттегли назад. Филип Ахтел се ухили злобно и каза:
— Ах, клетото ми момченце! Нямаш късмет с жените!
— Я не дрънкай глупости! — изръмжа Карстен. — Тоя тип я познава. Извика я с малкото й име.
— Помощните отреди, които стария Щайнхьовел изпраща на частната си секретарка, почват малко по малко да ми действат на нервите — призна Ахтел. — Или може би смяташ, че са хора от конкуренцията? Това, разбира се, би било още по-очарователно.
— Не вярвам — рече Карстен. — Той извика името й и тя тутакси се извърна. Като мълния.
— Мълнии, които се извръщат, са опасни — каза Филип Ахтел.
— Какво обичате? — строго запита госпожица Трюбнер. Почти не се забелязваше, че е уплашена. — И отгде-накъде ви хрумна да се обръщате към мен с малкото ми име?
— Как? И вие ли се казвате Ирене? — Стройният господин беше наистина слисан. Той свали шапката си. — Моля за прошка. Но с походката си вие ми напомнихте невероятно много една моя братовчедка от Лайпциг. — Той се усмихна подкупващо и добави: Анфас обаче вие сте по-хубава от братовчедката ми.
— Странно е, че братовчедката ви също се казва Ирене!
— Случва се — рече господинът. — Аз самият се казвам Руди.
Госпожица Трюбнер му обърна гръб и продължи пътя си.
— Съвсем не е рядко явление — забеляза господинът, който се казваше Руди — хора с еднакви собствени имена да си приличат.
Госпожица Трюбнер рязко се изсмя.
— Днес вече трябваше да чуя, че характерът на фамилните имена влияел върху настроението на хората, които ги носят. Цял живот човек не престава да се учи.
— Така е — потвърди господинът. — Като е дума за фамилните имена: казвам се Щруве, Руди Щруве.
Тя ускори крачките си.
Той не изостана.
— Всъщност аз се радвам, че не сте моята братовчедка.
— Защо?
— Братовчедката си вече познавам — рече дълбокомислено той.
Тя старателно оглеждаше витрините, край които минаваха.
— Странно е — подхвана пак той — и те кара да се позамислиш: не съм срещал досега човек, който би желал да бъде друг. Вярно е, че някои мечтаят да имат парите на Рокфелер. Други пък биха искали да изглеждат като Грета Гарбо. Особено жените. — Той се засмя. — Но никому дори не хрумва да влезе напълно в кожата на другиго. Никому! Дори ако има гърбица и живее в мазе! Нима това не е странно? Какво смятате вие по въпроса?
— Нищо — заяви младата дама и ускори още повече крачките си.
Той пак не изостана.
Изведнъж тя спря и забравила всичко друго, посочи с пръст една витрина и каза:
— А, ето ги най-сетне!
След тези думи тя изчезна в магазина. Беше магазин за обувки.
Младият човек дълго зяпа изложените стоки. Когато забеляза в огледалото, поставено в задната част на една от витрините, двама минувачи, които спряха и зачакаха на отсрещната страна на улицата, той влезе в магазина.
Госпожица Трюбнер седеше в едно кресло. Пред нея бе коленичила една продавачка и пробваше половинка обувка на десния крак на клиентката.
— Много е голяма! — тъкмо я уверяваше младата дама. — В тая обувка бих могла да се обърна кръгом! Трябва ми най-малкият номер.
Продавачката се надигна и разтвори нова кутия.
И тия обувки бяха много големи.
Продавачката отиде до един от рафтовете, покатери се по някаква стълба и се върна с нова кутия.
Госпожица Трюбнер я остави да й обуе и тази обувка, стъпи няколко пъти с нея и изненадана каза: