Чиновникът бръкна в куфара, извади оттам някакъв обемист бял ленен вързоп и запита нещо.
— Иска да знае какво е това — обади се Филип Ахтел.
— Това, ако няма нищо против, е нощницата ми — отвърна раздразнено Кюлц.
Останалите се засмяха. Ахтел обясни на чиновника предназначението на ленената дреха. Човекът я набута обратно в куфара, после затръшна капака, погледна строго пътниците, отривисто козирува и напусна вагона.
Кюлц си отдъхна, заключи с облекчение куфара си и грижливо прибра ключа в портмонето си.
— Неприятен тип — каза той — Много съм ви признателен, че бяхте така мил да ми помогнете. Мислех си вече, че иска да конфискува нощницата ми!
— А сега можете да вървите в трапезарията, драги Кюлц — рече дребният Щорм. — Аз ще остана тук, долу. Днес не мога дори да погледна вода. А пък за ракия да не говорим!
— Ние ще ви пазим мястото — добави Карстен.
— Много благодаря! — каза Кюлц. — Всички сте тъй страшно любезни към мене. Сякаш съм ви роден дядо.
Той взе куфара си и отвори вратата на купето. Преди да слезе, бръкна в джоба на якето си, извади оттам една кутия и злорадо се усмихна.
— Ето, виждате ли — рече той, — все пак промъкнах контрабанда едни цигари.
— Вие сте цял дявол! — извика възхитен господин Щорм.
И татко Кюлц гордо слезе от купето върху дъсчения под на кораба.
Пътниците от първа и втора класа се бяха настанили в елегантната светла трапезария или пък стояха прави и истински се възхищаваха от дългата трапеза, върху която имаше всичко, което сърцето и стомахът биха пожелали — като се почне от омари и се стигне до „шведски плодове“ със сметана. Те изобилно пълнеха порцелановите си чинии с великолепните неща, които им се предлагаха и с вълчи апетит се упътваха към масите си.
Мнозина твърде често се връщаха по тоя път. Защото нямаше никакво значение дали не ще куснат нещо, или ще излапат цяла кола ядене — цената беше една и съща.
Балтийско море надигаше вълните си. В рамката на прозореца се появяваше ту небето, ту морето. Особено чувствителните пътници оставяха уморено ножа и вилицата настрана и стисваха здраво устни. Ах, каква загуба!
Но общо взето инциденти нямаше…
Господин Щруве се бе настанил до Ирене Трюбнер, при все че когато се приближаваше към масата й, тя не го погледна много гостоприемно. Сега той усърдно ядеше. Тя пък ровеше с вилицата си в различните салати.
— Страхувате се за стройната си линия, нали? — запита той.
— Не — отвърна тя. — Изобщо не се страхувам от нищо!
— Това е много ценно — рече той.
Двамата се погледнаха изпитателно, замълчаха и продължиха да ядат. В този миг се появи месарят Кюлц, заедно с чепатия бастун и куфара, и се огледа, сякаш търсеше някого. Когато откри госпожица Трюбнер, лицето му просия. Той предпазливо закрачи по огледално гладкия паркет и най-сетне се намери пред нейната маса. Поклони се и помоли за разрешение да седне.
Тя се усмихна внимателно и кимна.
— Кюлц — каза старият тиролец и повдигна велурената си шапка.
— Щруве — обади се младият човек.
— Аха! Значи, тук сме на самообслужване. Също както в народната кухня. — Кюлц се изправи отново. — Мога ли да ви помоля да бдите добре над куфара ми? — запита той младата дама и многозначително й намигна. След това се отдалечи.
— Познавате ли тоя мъж? — попита Щруве.
— От вчера. Извънредно почтен човек.
— Към мен вие се отнасяте с по-малко доверие.
Тя изправи тялото си като свещ и величествено каза:
— Всяко нещо идва с времето си!
Той замълча и посвети цялото си внимание на своята салата с птиче месо.
Сетне татко Кюлц се завърна. Крепеше с мъка в равновесие една тежко напълнена догоре чиния, погледна изкосо куфара си и уморено се отпусна на стола.
— Истински магазин за деликатеси — заяви той. — А пък аз вече се опасявах, че тая глупава втора митническа контрола ще ми попречи изобщо да хапна!
— Какво щяло да ви попречи? — запита младият човек.
— Втората митническа контрола — каза Кюлц — На немските фериботи я няма. Само на датските има такова нещо. Е, това е то бюрокрацията. И двойното счетоводство.
Той се изсмя развеселен и се залови с яденето си.
— Втора митническа контрола ли? — попита Щруве.
— Че кога?
Кюлц дъвчеше.
— Преди десетина минути. Беше човек с отвратителна физиономия. И с пелерина. Не идва ли и при вас?
— Не — прошепна госпожица Трюбнер. — Не е идвал при нас, господин Кюлц.
— Изглежда, тук важи индивидуалният подход — констатира Руди Щруве. — Започвам да смятам, че тая втора контрола е проверила само едно купе.