Но ад, в който нито дяволите, нито клетите грешници можеха да виждат!
И после, след цяла вечност, стана отново светло.
Колко бе продължила тая вечност — дали пет или десет минути — никой не би могъл да каже. Пък и никой не питаше. А всички се оглеждаха уплашено.
По-опустошително не би могло да бъде дори и земетресение.
— Също като след потопа — установи продавачката при бюфета. Тя бе намерила спасение върху тезгяха, беше седнала на колене върху една пунш-торта и бе впила пръсти в някакъв черешов сладкиш.
Опустошенията бяха страхотни. Посетителите приличаха на дрипави цигани. Виждаха се разкъсани блузи, жакети с по един ръкав и благородни испанци по долни гащи. Една възстаричка дама, маскирана като графиня с рокля рок око, лежеше под преобърната маса. По косите й имаше сметана и вино и тя охкаше жално. Посетители, през които се бяха препъвали хора, седяха замаяни на паркета и държаха главите си. Вината и ликьорите, разляни от чаши и бутилки, образуваха лепкави локви. Управителят се щураше из развалините и пресмяташе приблизително на колко възлизаха загубите.
Жени търсеха мъжете си. Любовници с подутини по главите търсеха приятелките си. Келнери търсеха клиентите си. Първият цигулар от оркестъра лежеше на подиума в безсъзнание. Лъкът му беше счупен. Гледката напомняше за Вар7 в Тевтобургската гора. Само че римският пълководец не се беше препънал в цигулков лък, а в меч.
Цигулката приличаше на смачкана кутия за пури. Саксофонистът седеше във виолончелото и, ритайки с крака, се мъчеше да се измъкне оттам.
Един полилей, многостенни лампи, един прозорец, една стъклена врата и едно голямо огледало бяха строшени. Където и да стъпеше човек, под краката му хрущеше стъкло.
Управителят на заведението освободи възстаричката графиня с рокля рококо от масата, под която беше притисната, вдигна я на крака и поиска да я отведе към умивалните. Но той се подхлъзна и падна в една локва от шери-бренди.
Вън в коридора, пред кутията с електрическите бушони, седеше на пода гардеробиерката, а чорапът, който плетеше, бе затъкнат в устата й.
И над всички тия развалини и хаос, горе в своя ъгъл, стоеше месарят Кюлц от Берлин, изправен с целия си ръст като бог на отмъщението и държеше в мощния си пестник един самотен крак от стол.
— Кой още е кандидат за болницата? — извика той и се огледа яростно. — Ще го изпратя безплатно!
Никой не се обади.
В краката му лежеше някакъв мъж, когото Кюлц бе обезвредил в мрака, като беше пристегнал така вратовръзката му, че нещастникът без съпротива се бе строполил на земята. Впрочем той беше съвсем безобиден посетител, спедитор от Гюстро.
А върху покритата с черен плюш преградка на ложата висеше с главата надолу друг човек, — главният келнер на заведението. Една бутилка от вино го беше улучила и го бе наранила леко. Той тъкмо се канеше да дойде отново на себе си.
Масата все още стоеше на четирите си крака. Но захарницата заедно с бучките захар, пепелникът заедно с пепелта и един букет от рози заедно с вазата — всичко това се намираше върху синия костюм на спедитора от Гюстро.
— Без фалшиво стеснение! — извика месарят и размаха над посивялата си глава крака на стола като ятаган. — И не се натискайте. На всеки ще дойде редът!
Госпожица Трюбнер седеше объркана в своя ъгъл. Кокетната й шапчица се беше килнала настрана. Младото момиче седеше като ударено от гръм, беше разтворила широко очи и държеше чантата си здраво притисната до гърдите.
Татко Кюлц се поогледа, кимна победоносно на момичето и каза:
— Махнаха се вече, мое мило дете.
— Кой се махна? — запита тя.
— Престъпниците — заяви гордо той. — Като изключим двамата типове, на които аз видях работата тук.
— Но единият от тях е келнер — възрази тя.
Той огледа по-внимателно човека, увиснал върху оградката.
— Много ми е неприятно!
Другият мъж, който лежеше на пода, поотпусна вратовръзката си, окашля се и прегракнало заяви:
— Аз съм спедитор. От къде на къде ви хрумна да ме душите?
— И вие ли не сте разбойник! — запита уплашено Кюлц.
— Разбойник ли? Да не ви хлопа някоя дъска?
— Ужасно съжалявам! — заекна месарят и се поклони. — Позволете да ви се представя! Кюлц!
— Емер — каза другият. — Много ми е приятно!
Той се надигна с усилие и отчаяно погледна бучките захар и розите по синия си костюм. После стана и се отдалечи, накуцвайки. Розите отмъкна със себе си.
— Е, значи, все пак съм имал право — измърмори Кюлц. — Престъпниците ги няма.
Ирене Трюбнер се усмихна. Внезапно тя отдръпна ръце от гърдите си и впери поглед в своята чантичка. Ципът беше разтворен. Тя погледна вътре, вдигна глава и побледняла като мъртвец, прошепна:
7
Вар — римски пълководец, въвлечен в засада от немския вожд Арминий и загинал заедно с три римски легиона през I в.н.е.