— Шефе! — каза дребният господин Щорм. — Защо го няма момчето в автомобила?
— Паулиг да иде да види какво става! — заповяда Хорн.
Шофьорът слезе от автобуса и се отправи към бензиностанцията, за да събере предпазливо сведения.
Останалите нервничеха и докато се шегуваха със селското население, в главите им напираха редица въпроси. Къде беше младият човек, когото преследваха? Повредена ли беше колата му? Защо не се връщаше в нея, след като беше слязъл? Какво, дявол да го вземе, означаваше всичко това?
Най-сетне шофьорът Паулиг се върна. Бързо се качи на мястото си, даде газ и подкара автобуса. Същевременно обясняваше припряно:
— Колата е била наета. Тук младият човек я сменил с друга. В Гранзее ще смени пак. По тоя път това е обикновено нещо с наетите коли.
— А в Берлин? — запита професор Хорн.
— В Берлин трябва да предаде колата, взета от Гранзее, при „Кинаст“ — обясни шофьорът. — Това е гараж, близо до Щетинската гара.
Професор Хорн се усмихна доволен.
— Отлично! В Гранзее ще спрем за минута. Ще се обадя още веднъж по телефона на Грауман. Да постави няколко души на пост пред берлинския гараж. Сега вече нашият млад приятел е в клопката.
— Дори ако преди това полицията прибере нашия клуб за скат — мрачно каза Карстен.
Господин Ахтел го сръга в ребрата. Другите пееха, ревяха и махаха с ръце. Жителите на селото също махаха. Монтьорът при бензиностанцията поздравяваше по войнишки и се смееше от сърце. Децата, които бяха тичали покрай колата, спряха. Бяха се задъхали здравата от смях и тичане.
Автобусът изчезна сред облак прах.
Едно малко момиченце бе завоювало червено балонче и щастливо подскачаше с него към дома си. Тъй във всичко има по нещо хубаво.
През това време в берлинското полицейско управление един криминален комисар разпитваше господин Рудолф Щруве, живеещ в Шарлотенбург, Холцендорфщрасе 7.
Щруве беше дребен, набит човек. С пъргави движения и с дълга руса коса като грива. Той оглеждаше стаята и като че се забавляваше.
Комисарят държеше в ръка нещо като дюлгерски молив, почукваше често с него по ръба на писалището и се усмихваше снизходително.
— Е, господин Щруве — каза той. — Дано да разбирате, че намеренията ви претърпяха неуспех. Облекчете съвестта си! Самопризнанията съкращават и нашата работа, и размера на вашето наказание.
Сетне комисарят се облегна назад в своя стол, като че седеше в театър и зачака перипетиите на драмата.
Господин Щруве се опули като жаба. Откак още в ранни зори го бяха измъкнали от леглото, бяха му се случили толкова неща, които не беше разбрал, че всъщност нищо вече не го учудваше. От друга страна, естествено бе, че той гореше от любопитство да узнае какво точно искат от него. В края на краищата то все трябваше да излезе наяве! И така, той взе думата:
— Уважаеми господин комисар, ще съм ви неизказано признателен, ако се изразите малко по-точно. Виждате, че аз на драго сърце съм готов да ви разкажа всичко, каквото искате да научите от мен. Само ако знаех за какво се отнася! Може ли да се нареди това някак?
Комисарят удари с дюлгерския молив по ръба на бюрото си.
Няма да липсва необходимото уточняване, господин Щруве, можете да бъдете сигурен.
— Радвам се.
— По чие нареждане сте ходили в Копенхаген?
Господин Щруве учудено вдигна вежди.
— Или пък сте действували на своя глава? Това, естествено, също така е възможно. Извинете, че споменавам тази възможност едва на второ място.
— О, моля ви се — отвърна Щруве. — Значи вие поддържате, че съм ходил в Копенхаген?
— Точно така. И не се съмнявам в това.
— За съжаление, вие се заблуждавате, господин комисар.
— Значи, вчера не сте бил в Копенхаген?
— Отгатнахте! Вчера не съм бил в Копенхаген. И завчера не съм бил в Копенхаген. И за да бъда кратък, никога в живота си не съм бил там! Това може е липса на образованост. Но съвсем не е причина за арестуване!
— Значи, вчера си бяхте вкъщи?
— Не — отговори господин Щруве. — Заключението ви е погрешно. Не съм бил нито в Копенхаген, нито вкъщи.
— Жалко — каза комисарят. — Ако вчера си бяхте стоял вкъщи, сега можех веднага да ви изпратя пак там. Къде бяхте вчера?
— В Бауцен.
— Къде?
— В Бауцен. Саксония. Бауцен е много живописен град. Със старинни градски стени и кули. Падне ли ви случай, непременно разгледайте Бауцен.
— На драго сърце — рече комисарят. — Благодаря ви за идеята. Значи, вчера бяхте в Бауцен в Саксония?
— Почваме да се разбираме — отвърна учтиво Щруве.
— Мога ли да ви замоля да ми назовете името на хотела, в който сте пренощували? Аз ще поискам телефонен разговор с Бауцен. Нека ми потвърдят, че сте бил там. И вие ще бъдете свободен.