Господин Филип Ахтел размахваше яростно ръце във въздуха.
— И на тоя подлец — крещеше истерично той искате да надупчите само гумите на автомобила? Ами че това на нищо не прилича! Мястото на онзи, който иска такова нещо е в дружеството за закрила на животните, а не тук!
Професор Хорн беше побледнял. Личеше, как мускулите на челюстите мърдаха под кожата му.
— Стоп! — извика той. А когато останалите го погледнаха, каза:
— Той трябва да мине покрай нас. Ще го чакаме.
— Дадено — изръмжа Паулиг.
Автобусът забави хода си и спря.
— Достатъчно се шегувахме! — каза професор Хорн. — Този мръсен тип е в състояние да стовари полицията на главата ни! Всичко си има граници. Щом мине покрай нас — край!
— Първата разумна дума! — заяви професионалният борец. — Мога ли да помоля за предимството да си разчистя сметките с него?
— Хубаво. Друсни му един по фонтанелата, че за няколко часа да му запушиш устата!
Професионалният борец се натъжи и запита:
— Защо само за няколко часа? Защо не за няколко години?
— Нито дума повече! — каза професор Хорн.
Всички в автобуса онемяха и зачакаха сивия „Опел“.
Балоните бавно се полюшваха във въздуха.
— Внимание! — извика някой. — Иде!
Професионалният борец се изпъна. Предпазителите на револверите бяха свалени. Шофьорът беше в пълна готовност. Над житните нивя повяваше вятър. Класовете се покланяха в хор. Една чучулига се издигна със звучното си чуруликане към небето. Но от заканите на членовете на рощокския клуб за скат не излезе нищо!
Защото сивият „Опел“ не се зададе сам по пътя. До него се движеше с велосипеда си полицаят и разговаряше с младия човек.
Крадците бързо прибраха оръжието си и не знаеха какво да правят.
Шефът извика:
— Ще се развеселите ли веднага, бе идиоти такива? Май отдавна не сте лепили кесии?
Думите му подействуваха.
Членовете на клуба за скат се пробудиха от летаргията си. Те запяха, зареваха в дисонанс и размахаха във въздуха балоните си, сякаш се намираха на панаир.
Сивият „Опел“ и полицаят спряха.
Сега вече пътниците в съмнителния автобус счупиха и собствените си рекорди. Тяхната буйна веселост нямаше граници. Господин Филип Ахтел надаваше тиролски викове, сякаш се бе появил на бял свят в Берхтесгаден. Дребният господин Щорм пееше с фалцет. Професор Хорн се пляскаше с две ръце по бедрата като някой баварски танцьор. Карстен допълваше необходимите басови тонове.
Младият човек в сивия „Опел“ каза:
— Весела групичка! Просто да им завиди човек, господин старши! Е, хайде, всичко най-хубаво на всички!
Той вдигна за поздрав показалеца си до периферията на своята шапка и подкара със скорост на бърз влак.
Полицаят пристъпи към автобуса.
— Мога ли да видя шофьорската ви книжка? — запита той. — Ако ще си чупи кокалите, човек не бива да го прави без официално разрешение.
Шофьорът Паулиг яростно почна да рови из вътрешните си джобове. Най-сетне намери шофьорската си книжка и я подаде на полицая.
Полицаят се залови да провери основно документа. Накрая го върна и каза:
— Всичко е в ред! Но имайте добрината да карате по-бавно!
След това се осведоми откъде идват и накъде отиват и обърна вниманието им върху близките кръстопътища. Изглежда, полицаят разполагаше с доста време.
Сивият „Опел“ отдавна се беше изгубил от очите им.
Веднага след слизането си на щетинската гара Ирене Трюбнер и месарят Кюлц бяха отишли в полицейското управление. И сега седяха срещу съответния криминален комисар, който им съобщаваше за показанията на арестувания Рудолф Щруве. Неговият доклад беше доста подробен, а когато комисарят свърши, двамата свидетели потънаха в дълбоко мълчание.
Най-сетне господин Кюлц дойде на себе си, удари се с ръка по коляното тъй, че то изплющя, и извика:
— Брей, да му се не види! Всичко очаквах, само не това! Да беше превърнал стаята ви на трески, как да е! Истинският гняв е нещо великолепно! Или пък да ви беше казал, че няма какво да ви интересува къде е бил! Все пак някакво становище! Но да седне да ви разправя бабини деветини, че бих ходил в Бауцен, за да си побъбри с някаква си артистка и че дори не посмял да го стори — това е вече премного! Не намирате ли и вие, госпожице Трюбнер?
Ирене Трюбнер продължаваше да мълчи.
— Който лъже, той краде! — каза възмутено Кюлц. — Още веднъж се изложих от горе до долу с моето познаване на хората. Значи бил в Бауцен, тъкмо в Бауцен, а? И не пренощувал, и никого не срещнал! Изпечен мошеник е това момче, ясно!