Старият колекционер кимна замислено.
Генералният директор Кюлевайн обаче бе сломен! За него подобни методи в застрахователния бранш бяха нещо ново.
Йоахим Зайлер продължи доклада си:
— Докато наблюдавах от кафенето, където съм постоянен посетител, как дежурната полицейска група измъкна шайката от жилището ми, получих едно писмо от шефа на бандата, който впрочем още се намира на свобода. Малко след това той мина покрай мен с такси. Наистина беше свалил разкошната си бяла брада, но все пак го познах. И отново се уплаших. Бързо отидох на „Йоркщрасе“ и посетих госпожа Кюлц. Ако миниатюрата беше там, тя трябваше непременно да бъде прибрана на сигурно място. И така, след като във Варнемюнде бях откраднал копието, в Берлин откраднах и оригинала. Щом тръгне човек по наклонената плоскост, няма спиране вече.
— Значи онзи, когото нашите моторизирани патрули преследват, е шефът на бандата? — запита криминалният комисар.
— Да се надяваме — рече Йоахим Зайлер.
Той беше станал малко разсеян и поглеждаше Ирене Трюбнер, която замислено се взираше през прозореца.
— Нима можете да правите магии? — запита комисарят — Кога намерихте време да хвърлите на полицаите по движението в западната част на града ония бележки с номера на таксито, в което се намира обръснатият главатар на разбойниците?
— Магии не мога да правя — отвърна младият човек, — и нямам нищо общо с тия бележки. Тях трябва да ги е пръснал моят приятел Щруве.
Кюлц весело се разсмя.
— Значи ниският шишко от Бауцен е ваш приятел? Да знаете само какво театро направи, задето го бяха затворили!
— Знам — каза Зайлер. — Срещнахме се с него в кафенето. И аз го изпратих бързо след главатаря на разбойниците. Кой знае къде е сега. Дано не му се е случило нещо!
Комисарят обясни на генералния директор защо композиторът на име Щруве е бил арестуван.
— Ужасно! — заяви господин Кюлевайн, загубил и ума, и дума. — Значи нашият поддиректор се е подвизавал и под чуждо име?
— Това се налагаше! — потвърди Йоахим Зайлер. — В Копенхаген бях свидетел, как госпожица Трюбнер и господин Кюлц бяха наблюдавани и следени от неколцина членове на бандата. Затова се опитах да се запозная с тях двамата под чуждо име. Трябваше да бъда съвсем близо, ако положението станеше сериозно!
Ирене Трюбнер каза:
— Господин Зайлер измисли дори една братовчедка от Лайпциг, която се казвала Ирене. И един братовчед, който живее в Хановер и се препитава като лекар по уши, нос и гърло.
— Братовчедката беше измислена — призна младият човек. — Но ушният лекар наистина съществува!
Генералният директор Кюлевайн почна да кърши ръце.
— Какви престъпления всъщност не сте извършили през тия няколко дни? А?
— Държите ли на точното из изброяване? — попита Зайлер.
— Не! — извика господин Кюлевайн. — Не! Седнете най-сетне, престъпник такъв!
Йоахим Зайлер седна. Беше гладен като вълк. Най-много му се искаше да изтича до най-близката Ашингерова кръчма9.
Докато криминалният комисар излагаше пред колекционера и пред генералния директор в логична и хронологична последователност изпълнената с низ от приключения история на двете Холбайнови миниатюри, младият човек наблюдаваше младата дама и се опасяваше, че червата му може да закуркат.
Когато комисарят завърши разказа си, изисканият стар господин Щайнхьовел стана, подаде ръка на младия човек и каза:
— Благодаря ви от сърце и ви честитя наградата.
— Каква награда? — запита Зайлер.
— Господин Щайнхьовел е обявил награда от десет хиляди марки за онзи, който му върне миниатюрата — отговори комисарят. — Днес това е отпечатано във всички вестници!
— Не съм чел още вестниците. Кое по-напред! — рече младият човек. — Но десет хиляди марки винаги могат да свършат работа.
Двадесета глава
Сега обаче всичко е наред
Генералният директор Кюлевайн седеше, потънал в мисли. Прехвърляше през ума си онова, което беше чул и все още не знаеше, дали да се радва или да се ядосва. Пък и понякога е трудно да избереш кое от двете е правилното. Особено трудно е за трезви хора, на които както ядът, така и радостта струват усилие.
Йоахим Зайлер му отне възможността да размишлява повече и каза:
— Имам впечатлението, че в по-голяма или по-малка степен вие не одобрявате мерките, които бях принуден да взема!
— Точно така — отвърна генералният директор.
— И смятате — продължи Зайлер, — че би било в разрез с добрите нрави да получа на всичко отгоре и десет хиляди марки.
— Точно така — потвърди генералният директор.
9
Ашингер — автомати, деликатесни магазини и кръчми, пръснати по онова време из цяла Германия — Б.пр.