— Живее ли тук в хотела някоя си госпожица Трюбнер от Берлин?
— Да — отвърна портиерът. — В момента тя седи там, отпред, до оградата. До онзи едър, пълен турист.
— Какво чудесно съвпадение! — каза стройният господин. — Благодаря ви!
Той допря за сбогом пръст до периферията на шапката си и се обърна.
Портиерът козирува и го изпрати с поглед.
Младият човек тръгна към оградата. Но съвсем не спря до масата на госпожица Трюбнер. Той дори не погледна дамата, за която току-що се беше осведомил! А равнодушно и бавно мина покрай нея, излезе на улицата и изчезна в навалицата!
Портиерът се облещи. И макар че професията му го беше понаучила вече на нещичко — той не разбра това.
— Бихте ли ми направили една голяма услуга? — запита госпожица Трюбнер.
— За клиентка на моя Ото съм готов да сторя всичко! — заяви месарят Кюлц. — Само кръв да не се лее.
— Това, надявам се, ще може да се избегне — каза сериозно тя. — Придружете ме, моля! Трябва да купя нещо. И по пътя ще ви разкажа за какво се касае. Имам чувството, че ни наблюдават.
— Това е от нерви — забеляза той. — Хедвига, втората ми дъщеря, по-рано беше същата. Но обикновено след първото дете всичко се оправя.
— Невъзможно ми е да чакам толкова дълго — каза госпожица Трюбнер. — Хайде! Да тръгваме!
— Е, добре! — измърмори старият Кюлц.
Той кимна на оберкелнера и плати.
— Колбасите ви са чудесни — каза одобрително той.
— Особено шпековият салам.
Оберкелнерът се поклони.
— Много любезно! Ще съобщя това на шефа на кухнята.
— Знаете ли случайно откъде доставят червата?
— Случайно не знам — каза келнерът. — Като келнер човек само бегло се занимава с колбаси.
— Щастливец! — възкликна Кюлц.
Госпожица Трюбнер също плати.
Сетне и двамата станаха и излязоха заедно на улицата. Странна двойка бяха: младата, стройна, елегантно облечена дама и дебелият, широкоплещест исполин с туристическите дрехи от лоденов плат.
Гостите, които седяха пред хотела, зяпаха любопитно подире им.
Господин Щорм и господин Филип Ахтел бързо се надигнаха от местата си, оставиха на масата три-четири монети и се отправиха към изхода.
Кюлц спря на бордюра и посочи няколко гълъба, които ситнеха по паважа.
— Това са „кобургски чучулиги“ — обясни той. — Брат ми отглежда гълъби. Казах му да зареже тая работа. Човек, чийто занаят е да коли телета, не бива да гали гълъби. Това е признак на лош вкус. Но той си държи на своето, и толкова.
— Елате, господин Кюлц! — помоли тихо тя.
Ахтел и Щорм се запромъкваха през редиците от маси. При оградата дребният сръга с лакът другаря си и пристъпи към масата, където беше седял Кюлц.
Той се наведе и взе една клечка от кибритника. Сетне си запали с нея цигара и сложи изгорялата клечка в пепелника.
Ахтел нетърпеливо чакаше. На улицата той запита сърдито:
— Какво толкова имаше?
Щорм измъкна усмихнат от джоба си една картичка.
— Приятелят ни Кюлц беше оставил това на масата. Двамата се наведоха над картичката и я прочетоха. На картичката пишеше:
Мила ЕМИЛИЯ!
Прости ми за внезапното изчезване. Ще ти обясня, когато се върна вкъщи. Срещнах една клиентка на Ото. Каква случайност, нали? Е, когато е рекъл господ, и налъмите цъфват. Не се безпокойте заради мен! Чер гологан не се губи!
А под този недодялан почерк бе написано с изящни, красиви букви:
При все че не се познаваме, поздрави от
Двамата господа се спогледаха нерешително.
— Дали тоя тип е оставил картичката от разсеяност? — запита Щорм.
— Глупости! — каза Ахтел. — Я погледни текста! Тоя тиролец е съвсем отракано момче. Срещнал бил клиентка на Ото! Това, естествено, е намек. Първо се прави на глупав. А сетне използва тая картичка, за да ни се надсмее. Невероятно нахалство!
Прекалено високо разположените уши на господин Щорм, притиснати сега от периферията на шапката и извити под прав ъгъл, сякаш искаха да настръхнат.
— Когато е рекъл господ, и налъмите цъфват! — повтори сърдито Филип Ахтел. — А ето че идва и Карстен.
Те поздравиха колегата си и закрачиха на почетно разстояние след госпожица Трюбнер и господин Кюлц. Щорм накъса на безброй малки парченца картичката с копенхагенското пристанище, адресирана до госпожа Емилия Кюлц в Берлин, и ги пръсна по паважа.
Младата дама и месарят Кюлц нямаха представа, че ги следваха трима мъже, които се интересуваха извънредно много от тях.
На същото такова почетно разстояние един едър млад човек следваше тримата мъже.