II
Изгубено момиченце
(2007)
Глава 6
Каръл Кранмър е просната по гръб в леглото си, останала без дъх, докато Тони се отпуска изнемощял отгоре й.
— Исусе — обажда се той.
— Знам.
Тя движи длани нагоре-надолу в основата на гърба му. Неговата пот ухае на одеколон и бира. Долавя и съвсем слаб сладникав дъх на марихуаната, която пушиха преди това на задната веранда. Тони има право. Сексът след друсане е невероятен. Тя започва да се кикоти.
Тони вдига глава.
— Какво има?
— Нищо. Просто те обичам.
Той я целува по бузата и се готви да стане, но тя го обгръща с нозе през кръста.
— Недей. Още не. Ще ми се да полежим така за малко.
— Добре.
Той я целува отново, този път по-напористо, и остава да лежи отгоре й. Мисълта й се насочва към ония невероятно сладникави песни от конкурса „Америкън айдъл“. За това усещане ли са написани те? За това чувство на съвършено единение с Тони, което е в състояние да пребори целия свят? Навярно всичката тъпота и разочарование, които те съпътстват по цял ден — особено ако живееш в тази забравена дупка на вселената, наречена Белхам в Масачузетс — превръщат подобни моменти в толкова особено преживяване.
Тя слуша с усмивка трополенето на дъждовните капки по покрива и неусетно се унася.
Каръл Кранмър се пробужда от сън, в който са я избрали за кралица на бала, а това е адски тъпо, понеже тя не проявява ни най-малък интерес към баловете. И двамата с Тони пренебрегнаха тазгодишния на първокурсниците, за да отидат на ресторант, а след това — на кино.
И все пак един елемент от този сън й се нрави: когато всички са се събрали пред подиума, за да й ръкопляскат, а тя се усеща приета напълно. И можеше да си остане още дълго в това положение, загърната в пелената на приятния спомен, ако не беше онзи подобен на излетял от спукан ауспух грохот. Протяга ръка към Тони. Неговата половина от леглото е топла, но пуста. Да не си е отишъл у тях?
Каръл го е предупредила, че може да пренощува при нея. Майка й ще отиде след смяната си във фабриката за картон в жилището на своя нов приятел, което се намира в Уолпул. То е по-близо до фабриката в Нийдхам и всичко това означава, че Каръл може да прави каквото й се прииска, а на нея й се иска Тони да прекара нощта у тях. И той се обажда на майка си, за да предупреди, че ще преспи в дома на приятел.
Върху нощното шкафче продължават да горят свещите. Каръл сяда в леглото. Наближава два часът.
Дрехите на Тони се валят на пода. Може би е в тоалетната.
Каръл умира за картофен чипс и дребни сладки. Едно пакетче в комбинация с кутийка пепси — и работата заспива.
Тя отгръща чаршафа и се изправя гола, високо за възрастта си момиче с издължена, елегантна фигура и започнали да се очертават ясно извивки на нужните места. Не облича нищо — не се притеснява от голотата си в присъствието на Тони, който не се уморява да й повтаря колко е красива. Все не може да отдели ръце от нея. Отваря вратата на спалнята и вижда слабото нощно осветление да прониква в коридора откъм банята.
— Тони, би ли отскочил до денонощния?
Той не отговаря. Наднича в банята и вижда, че не е там.
Може би е отишъл в долната, та да не се притеснява от близостта й.
В килера до кухнята има малко бисквити. Може да мине с тях, докато Тони излезе от тоалетната.
Откъм хола се носи студено течение. Облича бельото си, както и бялата риза на Тони. От ходенето й се завива свят. На няколко пъти се налага да протегне ръка към стената за опора.
Вратата към кухнята зее отворена, също като тази към задната веранда. Тони не си е тръгнал — ключовете за колата и портфейлът кротуват в бейзболната му шапка, оставена върху кухненския плот. Сигурно е излязъл за една цигара, казва си тя. Майка й не държи на кой знае колко много правила, но това е желязно — не може да понася просмукала се в тапицерията на мебелите тютюнева воня.
Каръл надниква в малкото антре и съзира през прозореца изливащия се навън с несекващо трополене дъжд. Шумът кънти ритмично в ушите й. Пред колата на Тони е паркиран черен пикап, който е виждал и по-добри времена. Едната му задна врата е отворена и се люлее под напора на вятъра, който носи над паважа пелени от дъжд. Сякаш долавя скърцане от пантите на вратата, но знае, че само така й се струва. Боже мили, още е друсана.