Глава 10
За голяма изненада на Дарби (както и за огромно нейно облекчение) жената не започва да се дърпа или да пищи, когато излиза под мигащите светлини на алеята. Само стисва по-силно ръката й.
— Никой тук няма да ти стори зло — убеждава я тя, като посяга за чадъра си. Не иска да допусне дъждът да заличи някоя важна улика. — Никой тук няма да ти причини зло, обещавам.
Жената притиска лице в плата на якето и заридава. Дарби я прегръща с една ръка през кръста. Костите й са тънки и крехки, като на птичка.
С бавни, предпазливи стъпки Дарби я води към линейката. Край предните врати са се изправили двама от медицинския екип. Единият държи спринцовка.
Няма начин да се мине без нея — необходимо е да я приспят. Най-добре е да го направят тук, на открито, ако е писано нещата да тръгнат отново накриво. В теснотията на линейката би било значително по-трудно.
И двамата застават зад гърба й. Наблизо се суетят полицаи, готови да се намесят при нужда.
— Почти стигнахме — шепне Дарби. — Само се дръж за мен и всичко ще е наред.
Медикът забива иглата в оскъдната плът на жената. Дарби се напряга, готова за всякаква изненада. Жената и с око не мигва.
Когато клепките й започват да пърхат, единият медик взема нещата в свои ръце.
— Не я събличайте още — обажда се Дарби. — Ще имам нужда от ризата й, както и от няколко снимки.
Куп е вече до нея с чанта в ръка. Вътре в линейката няма особено много свободно пространство. Дарби, дребна и подвижна, влиза в нея, докато Куп застава край задната врата. Слагат си маски, за да не усещат вонята. Нездравото, накъсано дишане на жената се чува надалеч въпреки дъжда — напира към покрива на колата.
Мери Бет подава фотоапарат. Дарби снима проснатата по гръб непозната, а сетне — в едър план — разкъсаните места по блузата й с къс ръкав.
С помощта на остра ножица разрязва дрехата право нагоре, към яката, а после още на две места — към подмишниците. Отстранява блузата от тялото, като открива по този начин гръдния кош. Бледата кожа, цялата в дебели белези, синини и още незаздравели рани, е потънала дълбоко между ребрата.
— Цяло чудо, че не е умряла от сърдечна аритмия — отбелязва Мери Бет.
Дарби я обръща на една страна. Сгъва нарязаната блуза и я прибира в плика за събиране на веществени доказателства, подаден й от Куп.
— Да вземем проби под ноктите — обажда се Дарби.
Прави го с помощта на тампони и от вътрешната страна на бузите. Куп използва дървена клечка за зъби, за да се сдобие с материал под ноктите. Един от тях се сцепва на две и започва да кърви.
— Какво се е случило на тази жена, дявол да го вземе? — възкликва Куп.
Много ми се ще да знаех.
— Да вземем отпечатъци от пръстите — казва Дарби.
Глава 11
Серологичната лаборатория представлява продълговата и просторна правоъгълна зала с облицовани в черни плочи рафтове, често пъти наричани „пейки“. През високите прозорци се разкрива панорама към зелени хълмове, двойно игрище за баскетбол и — точно отдолу — асфалтирана алея за разходка с маси за пикник, на които хората обядват при хубаво време.
Лайлънд Прат, директор на лабораторията, очаква Дарби при входа. Ухае на шампоан и някакъв одеколон с аромат на цитрусови плодове — благодатна компенсация за отвратителната воня, която още не ще да напусне ноздрите и дрехите й.
— Новините са пълни само с това — обажда се той, докато я следва към пейката в отдалечения ъгъл, заета от Ерън Уолш, експерт по ДНК анализи. — Кой води разследването?
— Матю Банвил.
— Значи момичето е попаднало в добри ръце — заключава Лайлънд. — А какво става с неидентифицираната, дето я намери под онази веранда?
— Това ли е в новините?
— Непрекъснато излъчват видеорепортаж, на който се вижда как й помагаш да се измъкне към линейката. Никакво име не се споменава.
— Защото не разполагаме с име. С нищо не разполагаме за момента.
Дарби връчва на Ерън четири маркирани плика.
— Кръв от кухненската врата. Проба от устната кухина за идентифициране на неизвестно лице. В останалите два има сравнителни материали — четката за зъби на Каръл Кранмър и нейният гребен. Ако ти трябвам, в стаята отсреща съм.
— Дръж ме в течение на всичко — обажда се Лайлънд.
— Винаги го правя — отвръща Дарби и напуска лабораторията. Оставя плика с намерения конец в лабораторията за проследяване и отива да помага на Куп.