— Може ли да ми услужите с фенерчето? — обръща се тя към лекарката.
— Разбира се — отвръща жената и бърка в джоба си.
Дарби отмята чаршафа и разглежда лявата ръка на пострадалата.
Между превръзките личат, изписани в синьо, миниатюрни букви и цифри: „1ЛН2ДЛДЗДН2ДЗЛ“.
А по-надолу — още два реда:
„2ДДН2ЛНДДВЗДН
ЗЛ2ДНН2ДЛД4Д“
Има и четвърти ред, който не подлежи на разчитане. Лекарката се навежда.
— Какво е това?
— Указания за придвижване, най-вероятно. Посоки.
— Последният знак — буква или цифра — изглежда недовършен. Сякаш е била принудена да спре. Може би в този момент е влязла сестрата.
Дарби си мисли същото.
— Извинете ме за момент.
Експертите от „Идентифициране“ са си отишли вече. Тя звъни в „Оперативни“ и стиска палци Мери Бет да не си е тръгнала. Не е.
Ще мине поне час, преди да пристигне тук с екипировката си. Дарби снима с дигиталния си фотоапарат.
Непознатата е дълбоко упоена и лекарката няма нищо против да освободят коланите, за да осигурят възможност за по-добри кадри. Дарби преглежда цялото тяло, но не открива други надписи.
— Скоро ще пристигне човек от лабораторията, за да направи още снимки. Сигурно ще се наложи отново да разкопчавате коланите.
— Стига да е още под упойка. Все ми се ще да ви попитам: защо не е нападнала и вас?
— Мисля, че ме взема за своя позната. — Дарби изважда визитка и написва върху нея домашния си телефон. Подава я на лекарката. — Ще ви бъда признателна, ако ми звъннете, когато дойде в съзнание. Колкото и късно да е.
— Когато заловите човека, който й е сторил това, надявам се, че ще имате достатъчно здрав разум да стегнете топките на кучия син с копринен конец.
Глава 15
Дарби помага на Мери Бет с документирането. Когато двете излизат от интензивното, тя включва мобилния си телефон, за да провери съобщенията. Първото е от Шийла, която моли да й се обади. Тревожи се. Това личи от гласа й. Второто съобщение е от Банвил.
Батерията на апарата е почти заминала. Дарби открива телефон върху стената между два автомата за закуски. В другия край на фоайето се намира чакалнята на интензивното — неголямо помещение с неудобни столове от пластмаса и купища намачкани от потни ръце списания. Мъж с броеница в ръце се взира в пода, докато някаква жена плаче пред екрана на телевизор, показващ картини от Ирак.
Когато Банвил се обажда, Дарби го осведомява относно последните събития.
— Приемам, че буквите може да са указания за придвижване — казва той. — Питам се каква е ролята на числата.
— Може да е нещо като стенография.
— И единствената, която е в състояние да ни я разгадае, се намира все още под упойка.
— Помолих лекарката да ми съобщи, когато дойде в съзнание — искам да присъствам при разпита.
— Може би това е добра идея. Възможно е твоето присъствие да я успокои. Да се надяваме, че ще дойде скоро на себе си.
— Разбрах, че съм станала телевизионна звезда.
— Някакъв репортер е успял да заснеме излизането ви изпод оная веранда. Обзалагам се, че нашето момче е твърде притеснено.
— Майката държи ли се?
— Колкото всяка друга майка при подобни обстоятелства — отвръща Банвил. — Полицията в Лин посетила последния известен адрес на М. Н. Не живее вече там и — можеш ли да го допуснеш — забравил да сподели тази подробност с контролиращия пробацията офицер. Ще им съобщя за отпечатъка.
— Тъкмо по този въпрос исках да поговорим — казва Дарби и се впуска в обосновка на искането си за наемане на скъпо платения експерт.
— Това трябва да се обмисли — парира Банвил.
— Експресната куриерска служба приема поръчки до седем вечерта. Емерих обеща да се заеме със случая още утре заран.
— Това са огромни пари за нещо, от което може и нищо да не излезе.
— Какво би казала по този въпрос Каръл?
— Не знаех, че сте на ти с пострадалата. Ще държим връзка.
Дарби чува щракването отсреща. Окачва слушалката с пламнало лице. Вниманието й отново е привлечено от мъжа с броеницата.
За част от секундата вижда себе си, четиринайсетгодишна, с броеница в ръка — крачи по изтъркания килим в очакване майка й да излезе от интензивното, където разговаря с хирурга. Баща й ще се оправи. Много нещо е минало през главата на Червения — ще се справи и сега. Бог пази добрите.