Сега, достигнала трийсет и седмата, не е толкова убедена.
Дарби си мисли за своята майка, която я чака у дома, и усеща как студена празнота се настанява в гърдите й, докато крачи към асансьора.
Глава 16
Даниел Бойл прехвърля зърната на броеницата, докато наблюдава как криминалната инспекторка, привлекателната червенокоска, помогнала на Рейчъл Суонсън да се измъкне изпод верандата, изчезва зад ъгъла. Той се премества на друг стол, когато тя започва да говори по телефона. Чул е почти всичко и с удовлетворение научава, че полицията е открила отпечатъка от подметка, който остави на местопрестъплението.
След като получат и резултат от анализа на кръвта върху кухненската стена, веднага ще се насочат към Ърл Славик. ФБР го издирва във връзка с цяла върволица изчезнали жени, започнала в Колорадо.
Във ФБР не знаят, че понастоящем Славик е жител на Люистън, Ню Хампшир. След като Бойл пусне полицейските кучета по дирята на Славик, те ще намерят в килера му чифт Ryzer номер 43 заедно с куп други безценни веществени доказателства, които го свързват с изчезването на няколко жени в Ню Ингланд.
Онова, което не дава покой на Бойл, е чутото за надписите по ръката на Рейчъл. Той има представа за това, какво именно означават онези букви и цифри, но те не могат да кажат нищо на полицаите, поне докато Рейчъл не дойде в съзнание и не реши да говори.
Бойл знае, че тя вече е идвала в съзнание и е нападнала медицинска сестра. Ако се съвземе отново, ако успеят да я стабилизират в достатъчна степен с помощта на психотропни лекарства, Рейчъл би могла да разкаже на полицията какво се е случило с нея и останалите жени в онова мазе.
Той още не може да си обясни как е успяла да се измъкне тя самата. Двата чифта белезници бяха добро качество и в пълна изправност. Устата й си беше добре запушена, когато той тръгна за Каръл. А пък и самата Рейчъл е болна — къде е тръгнала на майната си?
Когато се върна при колата, белезниците и парцалът лежаха на пода, а вратите бяха отворени.
Никой не е успявал да избяга от него до този момент.
Бойл стисва по-силно броеницата. За пореден път подценява Рейчъл, забравя каква изобретателна путка е тя — по силата на някаква ирония на съдбата именно това най-много харесва у нея. Толкова силно напомня за майка му тази жена.
Преди малко повече от две седмици Рейчъл се направи на болна и когато той влезе в клетката да я види, тя скочи върху него и му счупи носа. Събори го на земята и го рита до загуба на съзнание.
Ключовете, които взе тогава от джоба му, не й помогнаха да отвори катинара на мазето — ключа от него държи в чекмеджето на бюрото си. И точно там я намери — ровеше из бюрото да го търси. А можеше да попадне на мобилния му телефон. Може би тогава е намерила резервните ключове за белезниците, макар той да не е забелязал липсата им. Още не е оправил бъркотията, която създаде това женище.
Трябваше да остави Рейчъл в клетката. Да отиде в Белхам самичък, както го бе замислил отначало, да прибере Каръл и след това, когато се върне у дома, да излезе повторно, за да погребе Рейчъл.
Но се поблазни от идеята да погребе жената до майка си, в гората край Белхам, недалеч от езерото Брукпонд. Години не е посещавал едновремешното си гробище — толкова отдавна, че вече е забравил къде точно се намира.
Бойл си има карти за всички свои гробове. Но не може да намери тази за майчиния си гроб. Никак не го бива в ориентирането. Отидоха му близо четири часа в търсене и още толкова — да копае. След като излезе от гората, идеята да погребе и Рейчъл там не му даваше мира дни наред. Само тази мисъл му бе в главата. И ето сега, понеже позволи на желанието да надделее над дисциплината, Рейчъл лежи тук, в най-голямата болница на Бостън.
Вратите на интензивното се отварят и оттам се появява зашеметяваща жена с дълги до раменете черни коси и тъмнокафяви очи. Тя е млада, с безупречни черти на лицето и съвършена кожа. Носи прилепнали стилни джинси, черни обувки с висок ток и къса блуза, загатваща предизвикателно част от мекия й плосък корем. Бойл преценява, че е някъде преди средата на двайсетте. Младата жена влиза в чакалнята и вади пакетче книжни кърпички. То се оказва празно. Хвърля го в кошчето за боклук. Всички опечалени мъже наоколо са вперили погледи в нея.
Жената съзнава, че й се възхищават. Вместо да седне, тя закопчава догоре палтото си и обръща гръб. Майката на Бойл правеше същото, когато усети, че я зяпат мъже, които не харесва. Ако бяха обаче красиви, тя им отдаваше цялото си внимание. Ако бяха богати — тялото си.