Бойл се сеща за следователката с червената глава. Досега не е отвличал полицайка. Тази определено е боец. Също като Рейчъл.
Вратата на асансьора се отваря. Бойл пъха ръце в джобовете си и опипва отвора на пластмасовите пликове, в които държи напоените с хлороформ тампони. Винаги са с него, в случай че попадне на подходящ обект, и винаги по един във всеки джоб — правило, установено в нощта преди много години, когато отвлече онова младо момиче от дома на приятелката, която го бе видяла в гората…
Бойл спира. Тази червена коса, този остър поглед на зелените очи… Не… няма начин да е същата.
Бойл прогонва тази мисъл. Ще я остави за у дома. Започва да си мечтае за всичките прекрасни неща, които би могъл да извърши с Дженифър Монтгомъри в своето мазе.
Глава 17
Дарби паркира зад патрулната кола, спряла пред къщата на Кранмър. Улицата е зловещо пуста. Тя бе очаквала медийна лудница.
— Къде е народът? — обръща се към полицая, който дреме зад волана на патрулката.
— В града, на пресконференция. И майката е там.
— Ще поогледам наоколо.
— Викай, ако ти трябва нещо.
Снощи и рано тази сутрин тя е обработила цялата къща и пространството под верандата. Огледала е наоколо с помощта на фенерче, но без резултат.
И все пак, докато оглежда отново земята и храстите, тайничко се надява да е пропуснала нещо, което би помогнало да се разчупи целият случай. След две щателни обиколки усилията й остават възнаградени единствено от кал по обувките и бодли по панталона.
Застанала в алеята за паркиране до колата на момчето, тя диша дълбоко, за да уталожи възмущението си. Гаснещата слънчева светлина обагря в тъмночервено стъклата на прозорците и локвите наоколо.
Добре, известно ни е, че си паркирал в алеята, а сетне си проникнал в къщата, най-вероятно с помощта на ключ, понеже липсват следи от взлом. Застрелял си момчето, а след това си отвлякъл Каръл след кратка схватка при кухненската врата. Макар да е късно, дъждовно и бурно, не можеш да си позволиш да я измъкнеш навън ритаща и пищяща, тъй като би могла да събуди някого от съседите, и затова я докарваш до безсъзнание, преди да излезеш. Мяташ я на рамо — така е по-лесно, а и ръцете ти остават свободни. Слизаш по стълбите и бързаш към пикапа. Използваш пикап, защото в него можеш да возиш един-двама души незабелязано. Отваряш вратата и полагаш Каръл до нашата непозната, само че нея я няма там.
Дарби си представя престъпника — той тича паникьосан насам-натам, върти глава във всички посоки под поройния дъжд, търси изчезналата непозната.
Докъде е стигнал в търсенето? И колко време му е отнело то? Дали е карал из околните улици с надежда да я открие? Какво го е принудило да се откаже и да поеме към дома?
Хрумва й друга мисъл, която я кара да посегне за бележника и химикалката в джоба на ризата си: ами ако е останал наблизо и е видял как извеждат жената изпод верандата? Ако е проследил линейката? Записва си да каже на Банвил да усилят охраната в интензивното.
Дарби се пита какво ли му е било на изрода, когато е установил, че изплъзналата се жертва се е намирала буквално под носа му, скрита зад някакъв контейнер за боклук под верандата.
А какво е търсела тази жена в пикапа?
Възможен отговор: предстояло е да се отърве от нея поради крайното й изтощение.
А къде се е готвел да скрие тялото?
Не, надали би го захвърлил просто така. Най-вероятно е щял да го зарови. Дали е възнамерявал най-напред да отвлече Каръл, а след това да погребе непознатата някъде в района на Белхам?
Твърде рисковано. Ами ако Каръл дойде в съзнание? Сложил един път ръка върху нея, той би искал да я прибере час по-скоро.
Дарби се приближава до верандата. Малката боядисана в бяло врата е запечатана с полицейска лепенка. Притиска чело към хладното, влажно дърво.
Този път здравата го изпързалях, Тери. Знаех какво смята да прави, когато ме качи в колата, и бях подготвена.
Хлопва се врата на лека кола. Дарби се обръща и съзира Даян Кранмър да крачи по алеята, стиснала в ръка поставена в рамка снимка на дъщеря си. Напомня на Дарби за жените, които вижда понякога в най-изисканите барове на Бостън — жени от бедните квартали, които се стараят да изглеждат очарователни и примамливи, за да пипнат мъже, които да ги измъкнат от мизерната им работа и дваж по-мизерния живот.