Майката на Каръл забелязва служебната значка.
— От полицията ли сте?
— Да.
— Може ли да ви попитам нещо?
Очите на жената са подпухнали и зачервени от плач.
Униформеният, с когото Дарби разговаря преди малко, сега се е приближил и се обажда:
— Госпожо Кранмър, не бихме ли могли…
— Не мърдам оттук — заявява майката на Каръл. — Искам да й задам няколко въпроса. Имам право да знам какво става и да не сте посмели да ми кажете, че не е така. Започва да ми идва до гуша от начина, по който ме разигравате.
— Всичко е наред — успокоява Дарби полицая. — Остави ни за малко.
Мъжът оправя фуражката си и се оттегля.
— Благодаря ви — казва майката на Каръл. — А сега ми кажете, моля, как се развива разследването?
— Полагаме всички усилия.
— Което е вашият начин да ми съобщите, че няма да ми кажете абсолютно нищо. Моята дъщеря изчезна. Моята. Това нищо ли не ви говори?
— Госпожо Кранмър, правим всичко, което ни е по силите, за да намерим…
— Много ви моля, умолявам ви да не започвате всичко това отначало. От двайсет и четири часа само това слушам. Всичко живо си счупва краката от търсене, всеки разнищва някаква диря — добре, това ми е известно. Отговорих на всичките ви въпроси, а сега е мой ред да питам. Бихте могли да започнете с отговор на следното: коя беше тази жена под верандата ми?
— Бих ви посъветвала да разговаряте с инспектор Банвил…
— Ами ако дъщеря ми е мъртва? Тогава ще си направи ли някой труда да говори с мен?
Гласът на Даян Кранмър се пречупва. Тя здраво притиска към гърдите си снимката на дъщеря си.
— Напълно ви разбирам — проговаря Дарби.
— Имате ли деца?
— Не.
— Как тогава можете да стоите пред мен и да твърдите, че разбирате какво ми е?
— Може би сте права — няма как.
— Когато имате деца… когато изпитате любов към тях… тя е повече, отколкото сърцето може да поеме. Толкова е много, че може да направи то да се пръсне. Така се чувства човек. И сто пъти по-лошо, когато си мисли, че те са наранени и чакат някъде да им се помогне. Но това е непонятно за вас. За всички вас това си е само професия. Когато я намерите убита, всички ще се приберете по домовете си. А аз какво да правя? Отговорете ми на този въпрос.
Дарби не знае какво да каже, а чувства, че трябва да каже нещо.
— Съжалявам.
Майката на Каръл не може да я чуе. Тя е обърнала гръб и се отдалечава.
Глава 18
Гледачката на Шийла, Тина, сипва храна в една чиния, когато Дарби влиза в кухнята.
— Как е тя?
— Денят й мина добре. Мнозина приятели се обаждаха да кажат, че са те видели по телевизията. И аз те видях. Много смело бе да се завреш под онази веранда.
Дарби си спомня деня, в който Шийла оповести диагнозата, начина, по който нейната майка държеше ръцете си, твърда като стомана, докато самата Дарби се срина.
Лекарят откри петънцето по време на рутинен преглед. Бостънски хирург изряза голяма част от кожата, както и множество лимфни възли. Но не съумя да я отърве от тумора, загнездил се вече в белите дробове.
Шийла отказа да се подложи на химиотерапия, понеже й беше ясно, че това няма да помогне. Две експериментални лечения се провалиха. И сега е просто въпрос на време.
Дарби хвърля раницата върху един стол. Край задната врата са оставени два кашона, пълни с внимателно подредени дрехи. Вижда се розов кашмирен пуловер. Купила го е за майка си миналата Коледа. Дарби го изважда от кашона и в същия миг я разтърсва като електрически ток споменът за Шийла, застанала пред дрешника на Червения. Месец след погребението му. Майка й, преглътнала сълзите, докосва една от фланелените му ризи, а после бързо дръпва ръка, като ухапана.
— Майка ти поразчисти някои дрехи днес — казва гледачката. — Каза ми да ги оставя в черквата на път за дома. За благотворителния им фонд.
Дарби кимва. Опаковането на дрехи е начин, по който Шийла си помага да надмогне мъката.
— Аз ще ги занеса — казва Дарби.
— Наистина ли? Няма да ми дотежи и на мен.
— Така или иначе минавам оттам на път за работа.
— Преди да ги занесеш, може би е добре да прегледаш джобовете. Виж какво намерих. — Подава снимка на бледа жена със сбръчкано лице, руса коса и сини очи, заснета на нещо като пикник.
Дарби не знае коя е тя. Оставя снимката до приготвената за майка й чиния.