Как?
Защо да ти казвам след онова, което ми сторихте с Ричард, когато се върнахте у дома? Запазих тайната ви през всичките тези години, а вие ми се отплатихте, като ме заровихте жива в онази гора. Казах ти тогава, че никога не ще се отървеш от мен и бях права. Убиваш всички тези жени, които ти напомнят за мене, а аз все оставам. Винаги ще е така, Даниел. Току-виж съм пуснала полицията подире ти — да дойдат и да те отведат.
Не могат да ме намерят. Всички следи водят към Ърл Славик. Вече съм вкарал снимките в неговия компютър. И картите отпечатах с неговия принтер, та да насоча ФБР по лъжлива следа. Само с едно обаждане мога да пусна полицейските кучета по неговите дири.
Което не решава проблема с Рейчъл, нали?
Тя нищо не знае. Тя не…
Но именно тя се добра до кабинета ти, нали? Тя разрови архивите ти. Имаш ли представа на какво може да се е натъкнала?
Тя никога не е виждала лицето ми. И разполагам с кръв от Славик. Промъкнах се в къщата му, докато бе заспал, упоих го с хлороформ и си взех от кръвта му, а също и нишки от килима в спалнята…
Умник си ти, Даниел, но с Рейчъл допусна грешка. Надхитри те тя, а когато дойде в съзнание — добре знаеш, че това ще се случи — ще изпее на полицията всичко, което знае. И ще дойдат да те приберат. Остатъкът от живота си ще прекараш в малка тъмна стая.
Няма да го допусна. Ще се самоубия, ако се наложи.
Няма защо да убиваш Каръл, но Рейчъл — непременно. Трябва да я ликвидираш, преди да се е оправила. Знам как може да бъде решен този проблем с нея. Искаш ли да ти кажа?
Да.
Какво да?
Да, моля. Моля те, помогни ми.
Ще сториш ли, каквото ти кажа?
Да.
Затвори вратата.
Бойл затваря.
Върни се в кабинета.
Бойл се връща.
Седни. Добро момче. Та ето какво трябва да направиш…
Бойл слуша наставленията на своята майка. Не задава въпроси, защото е убеден в правотата й — тя винаги има право.
Когато приключва, Бойл се изправя и започва да крачи из помещението, като на няколко пъти спира, загледан в телефона. Ще му се да позвъни на Ричард, но той му е забранил категорично да го търси на мобилния. Знае, че трябва да изчака връщането му, за да сподели плана, но няма търпение за това. Толкова е развълнуван. Трябва да поговори с него начаса.
Бойл взема телефона и набира номера на Ричард. Той не отговаря. Бойл прекъсва и набира отново. При четвъртия сигнал Ричард се обажда. Ядосан е.
— Казал съм ти никога да не звъниш на този телефон…
— Трябва да ти кажа нещо — оправдава се Бойл. — Важно е.
— Ще ти се обадя.
Очакването е страшно мъчително. Бойл се люлее напред-назад в стола, чака с нетърпение обаждането на Ричард. То идва след двайсет минути.
— Можем да свържем Рейчъл със Славик — казва Бойл.
— По какъв начин?
— Той е член на Арийското братство. Когато бил в Арканзас, в лагера на „Ръка Божия“, се опитал да отвлече някаква осемнайсетгодишна, но се провалил и щял да отиде в затвора, стига жената да го разпознаела сред неколцина други. Освен това се обучавал да борави с оръжие и експлозиви, взривявал черкви на чернокожи паства и синагоги.
— Нищо ново не ми казваш.
— Славик замисля да основе собствено нелегално движение тук, в Ню Хампшир — казва Бойл. — Влизал съм в лагера му. Разполага със самоделни бомби, с пластичен взрив. Можем да се възползваме от всичко това, като организираме диверсия и се доберем до Рейчъл.
— Искаш да взривиш болницата?
— Когато един взрив избухне, настъпва всеобщ хаос. Хората ще си помислят, че е терористичен атентат, всичко живо ще си спомни нападението над Световния търговски център. И докато народът се щура напред-назад, никой няма да ни обърне внимание. Единият от нас би могъл да се промъкне при Рейчъл и да я убие — малко въздух във венозната система, и готово. Ще изглежда като естествена смърт.
Ричард не отговаря. Добър признак. Значи обмисля идеята.
— Ако взривим болницата, няма само да убием Рейчъл, но и ще въвлечем ФБР в случая — допълва Бойл. — Излязат ли резултатите от ДНК анализа на пробите от Славик, федералните ще долетят светкавично и ще поемат разследването.
— Прав си за това. Ако името на Славик намери място в новините, ФБР ще се види в чудо. Къде е той сега? У тях?