Звуците стават все по-неясни. Апаратурата в колата е значително по-мощна. Полицаите, без съмнение, ще се интересуват от пикап, затова той се спира на един стар астон мартин лагонда — същата кола, която са карали дядо му и баща му. Двигателят и трансмисията са чисто нови, но външният й вид плаче за боя. Старата е започнала да се лющи на парченца и рула, особено по ръждясалите места.
Бойл взема новия си блекбъри. Този телефон му бе даден от Ричард едва снощи. Снабден е с шифровъчно устройство, така че не може да бъде подслушан от полицията или от когото и да било другиго. Откраднатият апарат е препрограмиран, така че не може да бъде проследен от телефонната компания.
— Какво прави Дарби?
— Продължава да върви — отвръща Ричард. — Питам се дали не е намерила „бръмбарите“, които си заложил в къщата.
— И аз това се питам. Какво предлагаш да направим?
— Трябва да приемем, че ги е открила. Откъде ги купи?
— Не съм ги купувал — собствено производство са.
— Добре. Не ще може да ги проследи. Имаш ли останали от тях?
— Имам.
— Трябва да сложим някой и друг в дома на Славик.
— Продължаваш ли да настояваш да осъществим този план?
— Несъмнено — заявява Ричард. — Трябва да ги отклоним от следата. Ще ти се обадя пак.
Бойл пали колата и тръгва да търси спокойна улица, далеч от тукашната лудница.
След двайсет минути вече кара по алеите на изискан квартал. Тук не се забелязват паркирани купища коли, няма живеещи от социални помощи самотни майки, които да пълнят верандите по цял ден. Тук могат да се видят голям брой отлично поддържани морави, както и множество току-що боядисани къщи.
Докато ги разглежда, Бойл съобразява, че се намира съвсем недалеч от мястото, където живееше някога Дарби. Дали майка й не е все още е там? Лесно е да се провери.
Там, в бялата къща. Вратата зад мрежата срещу комари е отворена. Вътре има някой.
Бойл кара до края на улицата.
Нахлузва ръкавици и бърка под седалката за куриерската пратка. Сваля прозореца, завива и я запраща върху стъпалата пред бялата къща.
Когато стига магистралата, Бойл е вече напълно спокоен. Планът е в ход. Сега му остава единствено да намери куриерски експресен камион, както и един труп.
Глава 27
Дарби заварва Банвил да отпива от чаша кафе в облицовано с пластмаса сепаре, разположено най-отзад в заведението. Наблизо няма никой. Залепен върху стъклото на прозореца към тесен паркинг, неголям плакат показва образа на Каръл Кранмър.
— Открих подслушващи устройства в къщата — съобщава Дарби, след като се разполага край масата. — Не мисля, че са от отдавна, тъй като по никое от тях не забелязах прах.
— Казваш устройства. Колко намери?
— Засега четири — едно в спалнята на майката, едно в стаята на Каръл и още две върху кухненските шкафове. Нямам представа за производителя или модела на устройствата. Тази информация е отпечатана най-вероятно откъм залепената страна, а нямам достъп до нея, тъй като за монтирането им е използвана двойно залепяща хартия. Няма начин да се отстранят устройствата, без да се вдигне характерен шум.
— И ако той слуша, докато го правим, ще бъде наясно с факта, че сме ги намерили.
— В това се състои целият проблем. Ако направя опит да сваля „бръмбарите“, той ще чуе. Ако тръгна да свалям отпечатъци от пръсти, ще чуе шума от четката и пак ще разбере. След това идва въпросът за енергийния източник. Тези микрофони работят с помощта на батерии. Не може да ги остави включени денонощно, значи най-вероятно се управляват дистанционно. Той ги включва и изключва, за да пести енергия. Ако разполагах със сериен номер и име на производителя, лесно бих се снабдила с техническите параметри. От тях ще науча колко време изкарва батерията и от какво разстояние може да се управлява самото устройство. Някои стигат до километър и почти всички са в състояние да излъчват през стени и прозорци с кристална яснота.
— Откъде си така добре осведомена по въпроса?
— Един от първите ми големи случаи бе свързан с мафията. Благодарение на федералните получих много сериозна подготовка в областта на подслушването. От видяното в къщата оставам с впечатлението, че в дадения случай не сме изправени пред кой знае колко съвършена апаратура. Може дори да се окаже самоделка.
— Странно е, че споменаваш федералните. Днес получих съобщение от бостънския им офис. Местният профайлър иска да ме види.