— За нищо друго не се сещам, освен за възможността да са някакви указания за посока.
Двамата изкачват няколко стъпала и поемат по моста над езерото с направени във форма на лебеди лодки за разходка. Дарби трябва да засили темпото, за да не изостане.
След двайсетина минути забелязва количка за хотдог и спира.
— Трябва да хапна нещо, преди да припадна от глад — обажда се тя. — Ти искаш ли?
— Ще взема бутилка вода.
Докато Дарби поръчва хотдог с чили и лук плюс кока-кола, Куп води повърхностен разговор с друга тичаща в тясно прилепнал екип, спряла до тях. Дарби забелязва как две делово облечени дами, седнали да закусят на близка пейка, разглеждат Куп с любопитство. Тя се пита дали похитителят на Каръл е правил същото — седнал така на някое обществено място, да очаква появата на потенциалната жертва.
Толкова ли е просто всичко? Дарби силно се надява технологията на подбора да не е подчинена на чиста случайност — трите жени да са свързани с някаква обща характеристика.
Подава водата на Куп. Миг по-късно двамата се настаняват върху пейка срещу цял куп живописно облечени мамчета, наобиколили красив фонтан.
— Знаеш ли какво му липсва на този хотдог? — обажда се Дарби.
— Малко истинско месо?
— Не, пържени картофи.
— Като гледам с какво се тъпчеш, направо се чудя защо задникът ти не е като на слоница.
— Напълно си прав, Куп. Сигурно трябва да започна да паса връхчета от зелена салата, като оная твоя приятелка. Величествена гледка представляваше, когато припадна от глад на Коледа.
— Казал й бях да се поотпусне и да подправи с малко горчица ония стръкове целина, дето ги хрупаше тогава.
— Сериозно, Куп, никога ли не ти става поне малко криво, че си толкова повърхностен?
— Става ми. Всяка вечер си изплаквам очите от мъка. — Куп затваря очи и се обляга назад, за да попие последната топлинка от следобедното слънце.
Дарби поклаща глава. Събира отпадъците и ги занася до кошчето за боклук.
— Извинете. — Това е хубавката блондинка, заговорена преди малко от Купър. — Надявам се да не го приемете като прекалено нахално от моя страна, но мъжът, с когото сте седнали, вашият приятел ли е?
Дарби приключва с дъвкането и заявява:
— Беше. Допреди да разкрие истинската си природа.
— И защо трябва всички хубави мъже да са педали?
— Във всеки случай стана за добро — виси му като сарфалада. Казва се Джаксън Купър и живее в Ню Чарлстаун. Предупредете всичките си приятелки.
Куп не сваля очи от Дарби.
— За какво си приказвахте?
— Питаше ме как се стига до ресторант „Чиърс“.
— Дарб, ти нали си израсла в Белхам?
— Да, за жалост.
— Спомняш си „Лятото на страха“?
Тя кимва.
— Виктор Грейди стана причина за изчезването на шест жени през тази година.
— Една от жертвите, Памела Дрискол, бе от Чарлстаун. Приятелки бяха със сестра ми, Ким. Били двете на някакъв купон една вечер, разделили се след това, Пам си тръгнала и изчезнала. Тя бе… Бе от оня тип наистина прекрасни личности. Много стеснителна. Имаше навика да прикрива уста с длан, когато се смее, заради обратната си захапка. При всяко идване у дома ми носеше скъп шоколад. Винаги ще я помня седнала в спалнята на сестра ми да се кикоти, докато слуша Дюран Дюран, и да разправя как изглеждал Саймън Лебон.
— Пък аз си мислех, че техният басист е симпатичен.
— За мен си беше грозник — отбелязва Куп и лицето му става сериозно. — Когато Пам изчезна, всичко живо реши, че в града се е появил таласъм. Майка ми се шашна до такава степен, че накара сестрите ми да се преместят на втория етаж. Искаше да поставим алармена инсталация и понеже не ни беше по джоба, накара моя старец да смени всички брави в къщата, както и да постави допълнителни резета. Понякога се будех нощем и чувах шум откъм партера — мама обикаля врати и прозорци, за да провери дали всички са залостени. Сестрите ми престанаха да ходят където и да било сами. Не че можеха да го правят — общината наложи ученически час заради случилото се с Пам.
Куп бърше потта от лицето си.
— Една от жертвите на Грейди не беше ли от Белхам?
— Две — отвръща Дарби. — Мелани Крус и Стейси Стивънс.
— Познаваше ли ги?
— Бяхме съученички. С Мелани бяхме и приятелки — много добри.
— Значи разбираш за какво говоря. За това ми напомня и този случай — за тогавашния страх.