Те пристигат в участъка и отиват под душовете. Дарби подсушава косите си, когато телефонът звънва. Обажда се доктор Хачкок от Голямата болница. Трудно е да се разберат думите й на фона на кански писъци.
— Какво казвате? — пита Дарби.
— Казах, че вашата непозната току-що дойде в съзнание и крещи за някоя си Тери.
Глава 29
Дарби забелязва с облекчение двама допълнителни униформени край входа за спешното.
— Докторката чака вътре — осведомява я по-закръгленият с крива усмивка. — Приятно прекарване.
Дарби се пита какво ли има предвид, когато забелязва високия оплешивяващ мъж, застанал край стената близо до стаята на Рейчъл и потънал в разговор с доктор Хачкок. Името на мъжа е доктор Томас Ломбърг. Той завежда психиатричното отделение на болницата и е автор на няколко бестселъра, свързани с поведенческите отклонения на престъпната личност.
— По дяволите — процежда Куп.
— Какво има?
— Забравих си спрея против надути пуяци.
— Дръж се прилично.
Дарби потръпва при ужасяващия звук на остър писък:
— Тер-р-ри!
Следва бързо запознанство. Ломбърг заговаря пръв:
— Предписах й слабо успокоително. Както сами чувате, без особен ефект. Двамата с доктор Хачкок сме единодушни по въпроса за голямата опасност, която би представлявало по-нататъшното поемане на силни психотропни препарати с оглед на общото й физическо състояние. А и поначало не съм особено склонен да ги предпиша, преди да съм напълно наясно с нейната психиатрична диагноза. Доктор Хачкок ми каза, че тя ви взема за някоя си Тери.
— Така ме нарече в нощта, когато я открих под верандата. Името й е Рейчъл Суонсън.
— Тери действителна личност ли е?
— Да. Не мога да се впускам в подробности, но двете са се познавали в продължение на дълъг период от време.
— Не можете ли да ми съобщите естеството на връзката им? Би могло да се окаже полезно за диагнозата и лечението на жената.
— Свързва ги обща травма.
— От какво естество?
— Нямам представа.
— А Рейчъл Суонсън? Нещо за нея?
— Нищо, което да помогне. Тя проговори ли изобщо? Извън писъците?
— Не, доколкото ми е известно — отвръща доктор Ломбърг и поглежда Хачкок, който поклаща глава.
— Тер-р-ри, къде си?
— Искам да вляза при нея и да разбера дали не бих могла отново да осъществя контакт — казва Дарби.
— Трябва да присъствам при разпита — подчертава доктор Ломбърг.
— Тя няма да проговори при това положение — не и ако не сме сами двете.
— Тогава ще слушам през вратата.
— Съжалявам, но и това не мога да позволя — възразява Дарби. — Поради неизвестна причина тази жена ми се доверява и аз не възнамерявам да подкопая това доверие.
Осанката на Ломбърг се вдървява. Черните кръгове под очите му са прикрити с лек грим, така че да изглежда добре пред камерите на събраните в болницата журналисти.
— Ще запишете ли разговора? — пита той.
— Да.
— Искам копие от записа, преди да напуснете болницата.
— Ще го получите по-късно.
— Това влиза в противоречие не само с болничните процедури, но е и във висша степен недопустимо.
— Тер-р-ри!!!
— Доктор Ламбърг, не ми се спори — искам просто да успокоя Рейчъл. Какво бихте препоръчали да направя?
— Трудно е да се каже, тъй като не разполагам с кой знае каква информация във връзка със случая или обстоятелствата, довели до тази травма. Крайно е превъзбудена от наличието на фиксиращите колани. По никакъв начин не бива да я освобождавате от тях. Независимо от успеха ви онази вечер, днес пациентката може да се окаже не дотам сговорчива. Нахвърлила се върху една сестра.
— Да, знам за случая. Доктор Хачкок ми разказа.
— Имам предвид инцидента от тази сутрин — сестрата, убедена, че пациентката е все още под въздействието на наркотика, протегнала ръка над лицето й, за да оправи някаква превръзка, а тя я захапала за китката. И като говорим за китки, каква е тази история с изписаните върху нейната ръка букви и цифри?
— Не знаем.
Карай накратко, надуто копеле такова, пусни ме при нея.
— Трябва да се опитате да я убедите, че всички ние сме тук, за да й помогнем. Тя изглежда си е внушила, че е затворена някъде насила. Повече от това не мога да ви кажа.