Рейчъл Суонсън пищи за помощ, а леглото й подскача зад вратата.
— Тези двама господа пред прага й, облечените в бяло, са санитари в моето отделение и са отлично подготвени да се справят със ситуации от рода на онази, която може да възникне. Те умеят да се оправят с пациенти, ако се стигне дотам.
— Това е добре, но не искам нито те, нито който и да било друг да наднича през стъклото. Може да се уплаши. — Дарби изважда миниатюрен касетофон. Той се събира лесно в джоба на риза и е зареден с чисто нова деветдесетминутна касета.
— Виждам, че нямате търпение да влезете — обажда се доктор Ломбърг, — но моля, не забравяйте следното: случи ли ви се нещо, болницата не носи отговорност. Наясно ли сме по този въпрос?
Дарби кимва. Натиска бутона „Запис“ и скрива устройството под блузата си.
Струва й се, че е изминало бог знае колко време, докато стигне до вратата.
Хванала студената стоманена брава, тя се мъчи да си изгради някаква мисъл или образ, с чиято помощ да устои против напора на вълната страх, която започва да я залива. Лятото, когато се прибра у дома за първи път, Шийла я уверяваше, че в къщата няма нищо, което да й причини болка, и двете тръгваха из нея ръка за ръка. Сега майка й не е тук и ничия ръка не ще хване нейната. Никой не е хванал и ръката на Каръл Кранмър.
Дарби поема дълбоко въздух и го задържа, докато влиза в стаята.
Глава 30
Рейчъл Суонсън е плувнала в пот. Клепачите й са здраво стиснати, а тя самата нашепва нещо на себе си, като че ли се моли.
Дарби приближава леглото с бавни, предпазливи стъпки. Рейчъл Суонсън не помръдва. Дарби стига до нея и се надвесва, за да долови думите й, произнасяни с изтънял, съскащ глас:
— Едно ДЛ три ДЛ.
Рейчъл рецитира записаното върху ръката й.
— Две ЛД две ДЛДДНЛ — не, Д, последното е Д.
Дарби полага магнетофона върху възглавницата. Изчаква известно време, заслушана как Рейчъл брои от едно до шест, преди да започне всичко отначало.
— Рейчъл, аз съм, Тери.
Рейчъл Суонсън мигом отваря очи. Погледът й се избистря.
— Тери, слава богу, ти ме откри. — Тя се извива под коланите. — Той ме хвана. Този път ме улови завинаги.
— Няма го тук.
— Напротив, тук е. Аз го видях.
— В стаята няма никой, освен мене и теб — в безопасност си.
— Той идва снощи и ми сложи тези белезници.
— В болница си — успокоява я Дарби. — Без да искаш, ти си… нападнала една сестра.
— Той пак ме инжектира, но преди да се унеса, го видях да оглежда килията ми.
— Намираш се в болница. Тук има хора, които искат да ти помогнат. И аз го искам.
Рейчъл вдига глава от възглавницата. Окървавената й, почти лишена от зъби усмивка събуди у Дарби желание да закрещи.
— Знам какво търси — съобщава Рейчъл, като се мъчи да освободи ръцете и краката си от коланите. — Взех му го от кабинета. А не може да го намери, понеже го зарових.
— Какво зарови?
— Ще ти го покажа, но трябва да измислиш как да ме освободиш от тия белезници. Не мога да си намеря ключовете за белезници — загубила съм ги някъде.
— Рейчъл, имаш ли ми доверие?
— Моля те, не мога… — Рейчъл се разплаква. — Не мога да се боря вече срещу него. Сила не ми остана.
— Няма нужда да се бориш срещу когото и да било. Тук си в безопасност. Това е болница. Тук има хора, които ще ти помогнат да се оправиш.
Рейчъл Суонсън не я слуша. Отпуска отново глава върху възглавницата и затваря очи.
Така доникъде няма да я докараш. Опитай нещо друго.
Дарби мушва ръка в ръката на Рейчъл и усеща безжизнените, загрубели пръсти на жената.
— Аз ще те пазя, Рейчъл. Кажи ми къде да го търся и ще го открия.
— Вече знаеш — той е тук.
— Как се казва?
— Не знам.
— Как изглежда?
— Няма лице — вечно го променя.
— Какво искаш да кажеш?
Рейчъл се разтреперва.
— Не се бой — успокоява я Дарби. — Аз съм при теб. Няма да позволя никому да ти стори зло.
— И ти беше там. Нали видя какво направи на Паула и Марси?
— Знам, но не си спомням всичко. Разкажи ми го ти.
Долната устна на Рейчъл потръпва. Тя мълчи.
— Забелязах буквите и цифрите, които си изписала върху ръката си. Това са посоки, нали? Д е дясно, а Л — ляво?
Рейчъл отваря очи.
— Няма никакво значение дали тръгваш наляво или надясно. Или пък направо — всички посоки водят в ъгъла. Не помниш ли?