— Подплатен плик от манила — отвръща Банвил. — Друго не знам.
— Ще взема да отида там. Рейчъл не желае да говори повече с мен. — Обръща се към Евън: — Защо във ФБР е постъпил сигнал по повод отпечатъците й.
— Ще ти обясня всичко, когато стигнем в лабораторията. Колата ми е в гаража долу. Да те закарам ли?
Дарби поглежда Банвил.
— Вече съм осведомил агент Манинг за направеното до момента — казва той. — Ще се видим в лабораторията веднага, щом привърша тук.
Глава 33
— Откога работиш като криминалист? — пита Евън, след като вратите на асансьорната кабина хлопват.
— Около осем години — отвръща Дарби. — Стажувах в Ню Йорк близо дванайсет месеца и когато в тукашната лаборатория се разкри вакантно място, кандидатствах. А вие откога сте в Бостън?
— От шест месеца. Имах нужда от промяна на обстановката.
— Опасност от прегряване?
— Бях стигнал твърде близо до това положение. Последният ми случай едва не ме довърши.
— Какъв бе той?
— Майлс Хамилтън.
— Панамериканския психар — отбелязва Дарби. Някогашният тийнейджър психопат, настанен понастоящем в строго охранявана клиника, се смята отговорен за убийствата на повече от двайсет млади жени.
— Чувам, че се стяга за нов процес поради компрометирани от някакъв ваш служител доказателства.
— Не знам такова нещо.
— Ще има ли втори процес?
— Не и ако питат мене.
Вратите на асансьора се отварят с леко съскане. Евън предлага да минат през задния вход — там няма репортери.
Слънцето е ярко и припича, докато двамата подтичват през улицата към подземния гараж от другата страна. Евън не обелва дума чак до Кеймбридж стрийт.
— Банвил ми разправи за подслушващите устройства, които си открила.
— Изненадана съм от лекотата, с която сте успели да го убедите. Очаквах да се опъва по-дълго.
— Той е сега на топа на устата — предпочита да бъде в състояние да каже, че е използвал всички налични възможности, когато намерят мъртво онова момиче, Кранмър.
— Не мисля, че е мъртва в настоящия момент.
— Поради какви съображения?
— Рейчъл Суонсън е останала жива близо пет години. Тери Мастранджело — две. Това дава определени надежди.
— Точно в тази минута една от жертвите му лежи в болница. Ако му е останал малко мозък в главата, мигом ще ликвидира Кранмър, ще я зарови някъде, където и дяволът не може я откри, и ще духне от града.
— За какво му са тогава подслушвателите?
— Мисля, че се надява да разбере какво сме успели да научим за него, та да може да промени тактиката, когато продължи нататък. Ти какво ще кажеш?
— Изглежда ми невероятно организиран, крайно предпазлив и методичен. Мисля, че наблюдава всяка от жените дълго време, изучава навиците й, всекидневието й. Смятам, че е разполагал с ключ за къщата на Каръл. Жертвите си изолира в някакво недостъпно за външни лица място, където никой не може нито да ги съзре, нито да ги чуе.
— А какво прави с тях?
— Не знам.
— Смяташ ли, че е сексуално обагрено?
— Няма признаци за това, макар при такива случаи винаги да се наблюдава известен сексуален елемент. Банвил каза ли ви за намереното в къщата?
Евън кимва.
— Нашата лаборатория още се мъчи да идентифицира люспата от боя.
— Не ми се видяхте изненадан от обстоятелството, че похитителят на Каръл е оставил пратка.
— Опитва се да установи контрол над събитията. Повечето психопати го правят, когато се усетят притиснати в ъгъла.
— С психопат ли мислите, че си имаме работа в случая?
— Трудно е да се каже. Пък и аз не съм голям почитател на твърдите класификации.
— Мислех, че хората от вашия бранш живеят основно заради класификациите. Нали те изобретиха АСИП, автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци, измислиха и КСИД…
— Не е възможно да се класифицира всеки отделен вид поведение — възразява Евън. — Минавало ли ти е през ума, че този тип може да отвлича жени, само защото това му харесва?
— Зад всяко човешко поведение се крие определена мотивировка.
— Какво събуди интереса ти към тази материя?
— Профил ли ми правите, специален агент Манинг?
— Не отговаряш на въпроса.