— Изкарах курс по криминална психология още в колежа. Останах очарована.
— Банвил ми каза, че си защитила докторат.
— Още не съм минала самата защита — това предстои.
— Каква е темата ти?
— Трябва да подбера и анализирам конкретен случай.
— И се спря на случая Грейди?
— Върти ми се из ума подобна идея.
— И какво те спира?
— Липсват някои елементи от пъзела — отговаря Дарби. — Ригърс, инспекторът, който се занимаваше със случаите в Белхам, не е оставил кой знае колко подробни бележки по тях.
— Това не ме изненадва въобще — като добавка към идиотската си природа, този мъж бе и невероятно мързелив. Кажи ми какво знаеш самата ти, а пък аз ще се опитам да запълня празнотите.
— Имах възможност да се запозная с веществените доказателства — хлороформовите тампони бе изхвърлил в гората зад нас, а в спалнята намериха тъмносини текстилни нишки. Запознах се и с копие от доклада, изпратен от федералната лаборатория. Знам, че са успели да идентифицират производителя на мокета. Свиват кръга на издирване до автомобилните магазини в Масачузетс, Ню Хампшир и Род Айлънд. Нишките съвпадат с проби от магазина, в който работи Грейди.
— Всичко това установихме по-късно, след неговата смърт.
— Четох — отвръща Дарби. — Четох още за криминалното досие на Грейди — има два опита за изнасилване.
— Точно така.
— Според делото, Ригърс е разследвал десетина заподозрени. Кое го кара да издигне именно Грейди на върха на пирамидата?
— Сигнал по горещата линия. Обадил се постоянен клиент на сервиза, в който работел Грейди, за да съобщи, че е забелязал перлено колие в колата му. Видяло му се окървавено.
— А защо не е съобщил това на полицията, ами е използвал горещата линия?
— Защото една от последните изчезнали жени, Тара Харди, е забелязана за последно с розов пуловер и перлена огърлица — отвръща Евън. — Снимката й обиколила цялата страна по телевизии и вестници. Човекът решил, че е възможно именно тази да е нейната огърлица. Горещата линия буквално прегряла в онези дни — всичко живо се юрнало да помага, да пипне наградата.
— И после?
— Решил да се прави на герой, Ригърс претърсил къщата на Грейди. Там намерил дрехи на няколко от изчезналите и тръгнал да се снабди с разрешително за обиск. Само че някакъв съсед забелязал Ригърс, когато се самопоканил в дома на Грейди.
— С което е направил веществените доказателства там недопустими.
— Ако бе играл според правилата, може би щяхме да заковем Грейди, преди да се самоубие.
— Това самоубийство не ви ли изненада?
— Отначало да. След това установихме, че психическите заболявания са семеен бич за членовете на рода му. Майката е шизофреничка. Ако не ме лъже паметта, дядо му се е самоубил.
— Видях това в протоколите.
— Предполагам, че Грейди е бил обзет от ужас след взлома на Ригърс. В деня, в който се самоуби, ние отидохме в гаража със заповед за обиск. Мисля, че е съзрял резето да хлопва и е избрал най-лесния изход от положението.
— От делото личи, че Ригърс е останал озадачен от пожара. Допускал възможността някой да е убил Грейди, а сетне да го е запалил умишлено, с цел да заличи всички следи.
— Този пожар смути и мене. Но още повече ме озадачи оръжието на самото самоубийство — пистолет двайсет и втори калибър.
— Не ви разбирам.
— Чувала ли си някога изстрел от двайсет и втори калибър? Долавя се слабо пукване, на което може и да не обърнеш внимание. Особено ако в помещението работи телевизор. Тръгнаха слухове, според които някой бил „изработил“ Грейди. Сигурно са стигнали и до теб.
— Не са.
— Бях край къщата му през нощта на пожара — продължава Евън. — Наблюдавах я. Бих забелязал евентуален неканен гост.
Дарби е виждала въпросната къща веднъж, и то по тъмно. Отиде дотам с кола. Самичка. Около месец след завръщането си у дома. Надявала се бе овъгленият скелет на къщата да пропъди по някакъв чудотворен начин кошмарите. Но не би.
— Бихте могли да ми отговорите на един въпрос — казва Дарби.
— Искаш да научиш дали върху някоя от лентите е имало запис на Мелани Крус?
— Всички касети са били изпратени за анализ във федералната лаборатория. Местните власти нямат представа какво точно съдържат.
— Температурата от пожара става причина за повреждането или пълното унищожаване на по-голямата част от тях. Цели месеци отидоха за разшифроване на запазеното. Поискахме от семействата на пострадалите техни записи за сравнителни образци. От близките на Мелани получихме домашно видео. Поради състоянието на аудиокасетата не успяхме да стигнем до категорично становище, но според нашия експерт най-вероятно един от гласовете е идентичен с този на Мелани Крус. Родителите не споделиха това становище.