— Те самите чуха ли оригиналния запис?
— Държаха на това. Пуснах им частта, в която Мелани… Тя викаше за помощ. Майката изключи апарата и заяви: „Това не е моята дъщеря“. Дъщеря й била жива и ние трябвало да я открием.
В съзнанието на Дарби се мярва за миг, също като при проблясък от светкавица, призрачна сцена: Хелена Крус е извърнала гръб срещу свиреп порив на вятъра и притиска към гърдите си сноп плакати с образа на Мел, за да не ги разпилее.
— Казва ли нещо Мел на тези записи?
— Не си спомням кой знае колко — отвръща Евън. — Помня главно плача и писъците й.
— Дали я е боляло?
— Не, просто бе уплашена.
Дарби усеща, че има още нещо.
— Какво каза тя?
Евън замълчава за момент.
— Моля ви.
— Непрекъснато повтаряше: „Махнете този нож, моля, не ме наранявайте повече“.
Нови образи проблясват в съзнанието на Дарби — ужасеното лице на Мел, черни от грима й сълзи се стичат по бузите. Стейси Стивънс лежи върху кухненския под, а между пръстите й, стиснали гърлото, бликат кървави струи. Мел пищи, а мъжът от гората я реже с огромен нож.
Обгърнала тяло с ръце, Дарби гледа през прозореца към забързания трафик долу и си спомня студената зимна вечер в серологичната лаборатория. Кутията с веществени доказателства по случая Грейди лежи върху рафта. Тампонът, използван, за да докара в безсъзнание Мелани — същият, който навярно щеше да опита и тя, ако бе слязла на долния етаж.
— Ако решиш все пак да използваш случая Грейди за дисертацията си, съобщи ми — казва Евън. — Ще ти осигуря копия от всичко, с което разполагаме, включително от магнетофонните ленти.
— Бих могла да се възползвам от това предложение.
— Разкажи ми за разговора с Рейчъл Суонсън.
През следващите няколко минути Дарби го информира за първата им среща под верандата, като завършва със случилото се в болничната стая.
Евън не проговаря. Изглежда потънал в мислите си. Дарби буквално усеща излъчването от работата на могъщия му интелект. Да си така непостижимо умен сигурно е дар божи, но Дарби е убедена, че този дар е свързан с неописуема самота.
— Банвил обмисля възможността да се възползва от пресата и да организира капан — казва най-накрая Евън.
— На вас май не ви харесва тази идея.
— Ако се провалим с нея и той успее да се измъкне, ако заподозре, че сме налучкали дирята му, няма да чака дълго, преди да убие Каръл Кранмър.
Глава 34
След нападението над Световния търговски център в Ню Йорк всяка получена в централата на бостънската полиция пратка се смъква в мазето, за да мине през рентген.
Дарби крачи през добре осветеното мраморно фоайе, пълно с униформени и цивилни полицаи. Ритмичният ход й помага да поддържа съзнанието си ясно и концентрирано.
След двайсет минути се изкачва по стълбите с пакета в ръка — не й се губи време в чакане на асансьор.
Отгоре се виждат ясно две лепенки. Разположената по средата съдържа името и адреса на Даян Кранмър. Тази в горния ляв ъгъл е надписана само с „Каръл Кранмър“.
И двете са с един и същ размер. И двете са печатани на пишеща машина — най-вероятно с някое от онези старомодни чудовища, които работят с помощта на мастилена лента. Дарби забелязва размазалите се на места капчици мастило.
Куп е подготвил всичко в серологичната лаборатория. С него чакат Евън и Лайлънд Прат. Куп, с бележник в ръка, й прави място да мине.
Дарби полага пакета върху разгърнат лист амбалажна хартия. След като го измерва внимателно, тя прави няколко снимки — най-напред с лабораторната камера, а след това с дигиталната. Дигиталните кадри ще бъдат изпратени по имейла във федералната лаборатория, където хората на Евън вече чакат.
Дарби обръща пакета — търси данни за производителя или някакви други обозначения. Вижда се единствено „№ 7“.
— Понякога производителят отпечатва логото си върху една от залепващите повърхности — отбелязва Евън. — Ще провериш, когато го отвориш.
Дарби хваща лентичката с облечени в хирургически ръкавици пръсти и отваря пакета. Из въздуха се разлетяват мънички сиви частици — използват се за пълнеж на плика и обезопасяване на пратката. Тя изтръсква внимателно съдържанието.