Върху амбалажната подложка изпада сгъната бяла риза.
Дарби надниква вътре — друго няма.
Разгъва ризата. Студено кълбо страх издува стомаха й, когато зърва снимките — общо три на брой.
Дарби ги подрежда върху друг лист хартия, добре осветени от топлите лъчи на следобедното слънце, проникнали през прозорците.
Ето я Каръл Кранмър, облечена в сив анцуг — уплашено пристъпва с протегнати ръце в някакво помещение с бетонни стени и под. Край босото й стъпало се вижда розетка на канал.
Ето я легнала на пода, побъркана от страх, вторачена в човека зад камерата.
Последният кадър я показва свита в някакъв ъгъл със замръзнал върху изражението й писък.
Евън фиксира снимките със своя студен, проницателен поглед.
— Тя сляпа ли е?
— Не — отвръща Дарби. — Защо?
— От начина й на вървене — сякаш се блъска в стените — ми хрумна, че може да е сляпа. Сигурно я е изненадал в тъмното.
Дарби взема първата снимка и се вторачва в нея, сякаш е прозорец към тъмния затвор на момичето. Изписаният върху лицето ужас кара Дарби да я почувства по-близка.
Разглежда снимките. На обратната страна на последната са залепени няколко косъма с цвят на ягода. Косата на Каръл.
Дарби поема дълбоко дъх. Добре. Нека да го направим.
— Куп, има някакви знаци върху гърба — в долния десен ъгъл. — Дарби придърпва настолната лупа. — Н като Нора, Р като Ричард, едно-седем-девет. Няма знак от фотолаборатория.
Куп е застанал до нея.
— Може да са правени с фотопринтер — проговаря той. — Тия означения вероятно са от производителя на хартията.
Дарби поглежда гърба на втората снимка. Същият надпис на същото място.
— Да пратим космите за ДНК анализ — предлага Дарби. — Куп, ти довърши пакета. Аз се заемам с ризата.
Евън отива да прослуша записа от болницата насаме в едно от съседните помещения.
Бялата риза, мъжки размер, виси от телена закачалка над лист амбалажна хартия. Дарби я проверява с помощта на шпатула — търси залепнали чужди тела. Изтощителна, досадна работа. През цялото време се налага да потиска порива да побегне нанякъде.
— О-па — обажда се Папи.
Върху бялата амбалажна хартия, сред песъчинки и зрънца ръжда, личи едничка текстилна нишка. Дарби я поема с помощта на тънка пинцета и я пуска в пластмасово пликче за събиране на веществени доказателства.
Наглася увеличителя над находката.
— Имаме тъмно петънце тук, може да е люспа от боя — проговаря тя. — Даже са няколко.
Наближава пет часът. Евън задържа хората във федералната лаборатория още час. Дарби събира пластмасовите пликчета и ги разпределя между различни сътрудници, преди да се заеме с отпечатъците от пръсти.
Куп е третирал повърхността на пакета с нинхидрин. Хартията е тъмночервена. Разрязана е много внимателно по ръбовете.
— По горната повърхност има цял куп отпечатъци — съобщава инспекторът. — Разполагам със сравнителни образци от жената, която го е намерила. Отвътре е чисто. Няма отпечатъци — използвал е ръкавици. Открих миниатюрни частици от тях върху лепилото, но никакви следи от пръсти.
— А по снимките? — пита Дарби.
— Абсолютно чисти. Може да извадя късмет с лепящите страни на лентичката и адресите. Заемам се с тях.
— Добре. Нещо друго?
— Само името на производителя. „Темпест“ — казва Куп. — Отпечатано бе върху залепващата повърхност. Това е всичко. Току-що звъня Мери Бет. Долу е, в отдел изчезнали. Открила е нещо във връзка с двете споменати от Рейчъл Суонсън имена.
Глава 35
С виещ от глад стомах Дарби отваря вратата на конферентната зала.
— … не успели да го проследят — казва Банвил на Евън.
— Кого да проследят? — намесва се Дарби.
Настанява се до Лайлънд, като му връчва една папка.
— Някой се обадил в дома на Даян Кранмър преди около час — обяснява Банвил. — Включва се телефонният секретар. Съобщение от Каръл, която казва, че иска да говори с майка си и ще позвъни отново след четвърт час. Така и прави, но връзката не се задържа достатъчно дълго, за да бъде проследена. Даян потвърждава, че е била дъщеря й. Тъкмо се готвим да прослушаме записа, който донесе един от моите хора.
Банвил включва миниатюрен касетофон и се обляга в стола си. Евън спира да кълве в лаптопа. Дарби сплита пръсти върху масата и се вторачва в разположеното почти под носа й устройство.