Чува се звук от включване на телефонния секретар.
— Каръл? Каръл? Аз съм. Как си ти?
Дарби долавя сподавен плач, прокашляне.
— Каръл, скъпа, ти ли си?
— Аз… той не ми е направил нищо лошо… — Преглъща и диша тежко.
— Къде се намираш? — пита Даян. — Можеш ли да ми кажеш?
— Нищо не виждам — съвсем тъмно е.
— Къде… Какво трябва да направя… Чуваш ли ме, Каръл?
— Той е тук, в стаята. Има нож.
— Трябва да се браниш, както съм те учила.
Щрак.
Банвил изключва апарата.
Евън поглежда Лайлънд.
— С ваше разрешение, бих желал да изпратя този запис в нашата лаборатория. Там могат да усилят звуковия фон, да видят дали няма да се доберат до нещо съществено. Бих искал също така да изпратя онзи пакет и снимките от него. Може да бъде идентифицирана пишещата машина по вид и производител, както и да се направи сравнително проучване с други случаи.
Дарби усеща, че на Лайлънд му се иска да откаже, но е притиснат в ъгъл, от който няма изход. ФБР разполага със седем отделни звена, които са специализирани в изследване на всичко, което има отношение към хартията. Бостънската лаборатория просто не е в състояние да им излезе насреща.
— Щом като ще споделяме всичко — обажда се Лайлънд. — Виждам, че федералното правителство проявява склонност към по-широко сътрудничество.
— Убедете се сам — отвръща Евън и придърпва телефона към себе си.
Сигналът „свободно“ се разнася през тонколоните.
Чува се глас:
— Питър Травис.
— Питър, Евън Манинг е на телефона. Обаждам се от лабораторията на Бостън. Тук съм с нейния директор, Лайлънд Прат, и криминалния експерт по случая, Дарби Маккормик. С нас е водещият разследването, инспектор Матю Банвил от полицията на Белхам. Искат да ти зададат няколко въпроса.
— Готово — отвръща Травис.
— Получи ли дигиталните снимки, които изпратих?
— Заредени са вече. Качеството на изображението от пощенските лепенки не е особено добро. Ако искате да идентифицирам пишещата машина, ще ми трябват оригиналите.
— Ще ги имаш. Дай сега да видим какво може да се направи със снимките.
— Хартията е на „Хюлет Пакард“, образец 179. Произвежда се специално за копирни устройства. Вкарваш карта с електронна памет или зареждаш информация от компютър — може и от преносима памет — и устройството отпечатва снимка с размери осем на тринайсет.
— Тъкмо от този формат са и нашите.
— Мога да взема проби от печатарското мастило и по този начин да установя характеристиките на използваната в печатащото устройство касета, но пазарът за подобни неща е необятен — не е възможно по този път да стигнете до Пътника.
— Какъв Пътник? — пита Дарби.
— Ще поговорим и за него — обещава Евън. — Карай нататък, Питър.
— Ако разполагате със самия принтер, бих могъл да потвърдя или отхвърля връзката му с конкретните снимки.
— Не разполагаме с принтер, нямаме дори заподозрян — има само едно изчезнало седемнайсетгодишно момиче. Дали да не подложим снимките на специален анализ?
— Не е лошо като идея. Проблемът се състои в това, че дигиталната фотография е стигнала такива висоти в своето развитие, че е възможно да се манипулира всяко изображение, без да се остави следа.
— Ще рече, нашият човек би могъл да заличи цял прозорец от снимката например?
— Може да го заличи, а може и да го прибави — може да направи каквото си пожелае, стига да му е ясно как се борави със софтуера. Като изхождам от собствения си опит, бих казал, че няма да открием нищо, което да ни заведе пред прага му. Но все пак се добрах до нещо ново, което можете да прибавите към списъка с доказателства. Задръж така.
Чува се шумолене на листове хартия.
— Значи — проговаря пак Травис — използваният плик е произведен най-вероятно от малка компания на име „Меръл“, намираща се в покрайнините на Холис, Ню Хампшир. Тя е закрита през деветдесет и пета година и оттогава тези пликове не се произвеждат.
— Тоест нашият човек си има запас у дома.
— Много е възможно. Но все пак бих искал да разгледам самия плик, преди да дам окончателно становище.
— Утре заран ще бъде върху бюрото ти — обещава Евън.
— Отпечатъкът от подметка е от Пътника. Производител е Ryzer Gear, моделът е „Авантюрист“.