— Характерна е за членовете на Арийското братство — отбелязва Дарби.
Евън кимва.
— Етническият профил на жертвите в Колорадо насочва към тази организация. Разбира се, членовете й заявиха, че не познават господин Смит. Името не фигурира в нашите компютри. Не знаем дори дали Джон Смит е истинското име на Пътника.
— А кръвта, която сте открили — обажда се Дарби, — съвпада ли с някой от въведените в системата за анализ образци?
— Да. Съвпада с кръвта на една от изчезналите в Денвър жени. След това Смит се развихря в Лас Вегас. Това става към края на деветдесет и трета година. Тук възприема нова методика на селекцията. През следващите осем месеца изчезват дванайсет жени и трима мъже. Местната полиция не се стряска особено, понеже там непрекъснато изчезват хора. Мъкнат се за задоволяване на кой каквито пороци има, идват и си отиват.
— Какъв е етническият профил на жертвите?
— Жените са предимно бели — отвръща Евън. — Мъжете — евреи. Колата на една от жените е изоставена на пътя. Някой е бърникал в електрическата инсталация. За щастие и тук е намерен отпечатък от споменатата вече толкова пъти обувка. Към момента, когато в разследването се включвам аз, господин Смит е вече в Атланта — третата му спирка. Това е през деветдесет и четвърта година, когато даваме на случая кодовото име „Пътник“. Отпечатъкът от обувка е въведен в националната система и ние сме привлечени към разследването.
Евън се размърдва върху стола си, чиито пружини проскърцват.
— Кари Уедърс — четвърта жертва на Пътника в Атланта, е забелязана да се качва в черно порше карера. Свидетелката съобщава, че колата е с номера от Мериленд и с ударен заден калник, но не успява да разгледа добре самите номера. Това беше първият ни истински успех и ние алармирахме всички бензиностанции и сервизи в района да си отварят очите на четири за черно порше с ударен заден калник. Тъкмо бяхме започнали да проверяваме регистрираните в Мериленд поршета, когато посред нощ се обади служител от една бензиностанция на „Мобайл“. Току-що там е спряла кола от тази марка, която отговаря на нашето описание. На седалката до шофьора спи руса жена. Прекалила била с пиенето, обяснил той. Инструктирам служителя да блокира помпата и тръгвам с един от лабораторията.
— Бензинджията излезе много хладнокръвен и с голямо желание да сътрудничи — продължава Евън. Гласът му звучи някак безразлично, сякаш чете протокол. — Каза, че е записал номера на колата върху листче до телефона си. Тръгнах след него към сервиза. Когато влязох в офиса, той се озова зад гърба ми. Удари ме в тила и друго не помня. Когато дойдох на себе си в болницата, научих, че подпалил бензиностанцията с помощта на гориво от помпите. В един момент съм успял да изпълзя, но не помня нищичко. Сътрудникът от лабораторията и истинският служител бяха идентифицирани с помощта на зъболекарските им картони. И двамата са застреляни с офицерски колт.
— Със същото оръжие е убит приятелят на Каръл Кранмър — казва Дарби, която носи балистичната експертиза в папката си. — Не разпознахте ли мнимия служител?
— Този бе по-едър, без брада и мустаци, с гладко избръсната глава — отвръща Евън. — Никаква прилика с Джон Смит. Носеше яке, така че не бих могъл да забележа каквато и да било татуировка върху ръката му. А и въобще не отговаряше на изработения профил. Нищо не попита за разследването, а психопатите почти винаги правят това. Видимо бях сгрешил.
— Нападал ли е полицай и преди това? — пита Дарби.
— Не, доколкото ми е известно. Но ако Джон Смит принадлежи наистина към Арийското братство или друга някоя организация, основана върху идеята за расово превъзходство, убийството на полицай или друг представител на силовите държавни структури за тях е равнозначно на израстване в йерархията. Нещо като почетен знак.
— И все пак е странно, че е набелязал за жертва точно вас и си дава труда да инсценира подобен капан — посочва Дарби.
— Така постъпват психопатите, когато се видят натясно. Или пък е искал да ни предупреди, да покаже, че владее напълно ситуацията.
Лицето на Евън се вкаменява и това притеснява Дарби.
— Пътника е изключително умен, строго дисциплиниран тип — казва агентът. — Той променя стила на работа, както и критериите за подбор, отвлича жертвите си из различни щати, така че да не създаде представа за самия себе си. Избира обектите по случаен принцип, за да не ни позволи да изградим стереотип. В състояние е да кротува месеци наред, което показва изключителна степен на сдържаност. И, както съм се убедил сам, начинанията му се подчиняват на детайлно изграден план. Прави всичко възможно да владее положението — затова е изпратил оня пакет на Даян, по същата причина организира разговора й с Каръл. Иска да сме наясно, че е в състояние да я убие, когато реши.