— Не още. — Видът му показва искрена изненада от появата й тук. — Какво ти е на лицето?
— Събори ме взривната вълна.
— Какво?
— Много е шумно тук — казва Дарби. — Елате насам.
Повежда го през улицата към дърветата. Техните корони ги пазят от дъжда. Тук е по-тихо, но не кой знае колко.
— Опитах да се свържа с теб по телефона — казва Манинг и бърше лицето си.
— Счупи се при падането ми. Какво става с Пътника?
— Всичко наоколо е блокирано, обаче до момента няма и помен от него.
— За да възпламени взрива, трябва да се намира наблизо, нали? Трябва да сме сигурни, че полицаите проверяват всяка жива душа в района. Може още да се навърта наоколо — може точно в тази минута да си тръгва.
— Проверяваме всички. Виж какво, трябва да вървя. Нужен съм в Бостън. Нещата там хич не са добри.
— Какво е станало в Бостън?
— Имало е експлозия във вашата сграда. Не знам подробности.
Дарби е обзета от внезапно желание да седне. Но няма къде. Обляга се на едно дърво и поема дълбоко въздух с разтреперани нозе.
— Два наши мобилни екипа пристигат утре — съобщава Евън. — Един тук и един — в Бостън. Можем да ръководим разследването и оттам. Трябва да вървя. Ще ти звънна по-късно. Къде да те търся?
Тя написва номера на майка си върху гърба на една визитка и му я подава.
— Лицето ти се подува — отбелязва Евън. — Трябва да го наложиш с лед.
Дарби излиза от горичката и гледа към ранените и убитите. Четири, не, пет тела лежат под сини покривала. Мъж от съдебната медицина тъкмо покрива още един командос.
Тя се извръща по посока на мястото, където бе преди малко пикапът. То представлява опушен кратер. Тялото на мъжа, когото забеляза вътре, не е открито. Парчета от него са пръснати из отломъците наоколо. Голям късмет ще извадят, ако успеят да го идентифицират.
Някакъв пожарникар наблизо захвърля маркуча и крясва нещо, което тя не разбира. Други четирима негови колеги се втурват към място, където една окървавена ръка се размърдва изпод купчина пръст и камъни.
Би могло това да съм аз. Ако бях малко по-близо до пикапа, сега щях да съм затрупана или мъртва.
Куп мъкне поредната носилка — този път с млада жена. Отпуснатите й ръце се тътрят по земята, а безжизнените очи гледат право в сивото небе, докато дъждът отмива от лицето й мръсотия и кръв.
Глава 46
Към три без четвърт всички оцелели са открити и транспортирани. Пожарникарите продължават да обикалят из района на поражението — двама имат готовност с маркучи в ръце. Агенти на федералните и щатските служби за контрол над огнестрелно оръжие и експлозиви, облечени в предпазни костюми, проверяват купищата отломъци.
За района от тяхна страна отговаря Кайл Романо, бивш експерт по експлозиви в морската пехота и ветеран с петнайсет години стаж в бостънския клон на службата. Той е огромен червендалест мъж със следи от акне по лицето.
Налага му се да крещи заради равномерния трясък от ротора на виснал отгоре репортерски хеликоптер.
— Определено е динамит — казва Романо. — Личи от начина, по който е деформиран металът. Открихме част от часовников механизъм, както и нещо, което прилича на парче от метална кутия. От онова, което всички вие разправяте, излиза, че при отварянето на вратата, тя е изпратила сигнал до часовниковия механизъм. Останалото ви е известно. А сега аз имам един въпрос.
Романо почесва носа си. Цялото му лице е в чернилка и пепел.
— Банвил ми каза, че тоя, дето го издирвате, отвлича жени.
— Точно така.
— А тук сме изправени пред всички характеристики на терористичен атентат. Всеки подобен акт гарантирано привлича общественото внимание. Докато вашият човек би следвало да прави всичко възможно, за да остане незабелязан.
— Мисля, че е изпаднал в отчаяние — казва Дарби.
— Същото казва и профайлърът — Манинг май беше. Евън Манинг.
— Какво друго ви каза?
— Не много. Разправяше за изчезналата тийнейджърка. — Романо поклаща печално глава. — Бедното момиче — пиши го умряло.
— Той ли каза така?
— Не с тия думи. — Романо отпива здраво от шише с вода. — Само това знам за момента.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Да. Можете да потърсите парчето от пикапа, върху което е щампован идентификационният му номер — би трябвало да се търкаля нейде из развалините.
— Можем да помогнем и при пресяването.