— Имаш ли номера? Искам да поговоря с нея.
— Това е работа на Банвил.
— Той е затънал до гуша в атентатите. Искам да говоря с майката за Рейчъл. Може да науча нещо относно причините, поради които е била набелязана като жертва. Може да й е известно нещо, което да помогне на Каръл.
Лайлънд съобщава номера. Дарби си го записва на китката.
Разнася се отдалечен телефонен звън.
— Трябва да се обадя по другата линия — казва Лайлънд. — Звънни, ако научиш нещо ново.
Дарби се обажда на майка си. Телефонът звъни ли, звъни. Окачва слушалката с мисълта, да не би да е закъсняла фатално. Студена вълна се надига в гърдите й. Дарби хуква към къщи.
Глава 47
Гледачката затваря вратата на Шийла. Майка й е вътре, потънала в дълбок сън. Белите й дробове издават силен свиркащ звук в борбата си за въздух.
— Трябваше да й увелича морфина — казва Тина, като изблъсква Дарби по-надалеч от вратата. — Много я боли.
— Тя гледа ли новините?
Сестрата кимва.
— Опита се да се свърже с теб, но не успя.
— Телефонът ми се счупи. Звънях от уличен автомат, но тук никой не вдигна.
— Експлозията повреди някои електрически, както и телефонни линии — поне така разправят по телевизията. Но тя знае, че си добре. Един твой приятел се отби да каже. Забравих му името. Пак ли излизаш? Мога да поостана още малко. Не е голяма работа.
— Ще бъда тук през нощта.
Дарби скръства ръце пред гърдите си и се обляга на стената. Страх я е да се отдалечи от вратата на стаята на майка си. Струва й се, че ако си тръгне сега, все едно й казва последно сбогом.
— Не мисля, че ще е тази нощ — обажда се Тина.
Дарби се нуждае от цяла минута, преди да събере кураж и да попита:
— А кога?
Тина присвива устни.
— Скоро.
Жената си тръгва, а Дарби надрасква на майка си бележка, с която съобщава, че си е у дома, и я забожда върху нощното шкафче, където стоят очилата и хаповете й. Целува майка си по челото. Шийла не помръдва.
Дарби се насочва към душа. Застанала под топлата струя, тя си спомня казаното от Рейчъл под верандата и по-късно в болницата. Тя използва на няколко пъти думата „боря се“. „Не мога да се боря вече срещу него.“ А какво каза за Каръл? „Борбена натура ли е тя?“
Борбена натура. Борба. Тук ли е скрито разковничето? Как би разбрал Пътника, че те ще се борят?
Дали не ги събира от приюти за малтретирани жени? Не. Подобни жени най-често не се борят. Тогава? Трябва й опорна точка. Нещо, което да ги обединява всичките. Моля ти се, Господи, нека открия свързващото звено.
Когато водата започва да изстива, Дарби се подсушава с хавлия, навлича анцуг и тениска и се отправя надолу към кухнята. Проверява телефона — в ред е. Намята яке и като взема безжичната слушалка и цигарите си, излиза на задната веранда. Дъждът сега пердаши здравата по покрива.
Изпушва две цигари, преди да набере номера. Обажда се мъжки глас:
— Господин Суонсън?
— Не. Гери е. — Гласът е ужасяващо спокоен.
Дарби е сигурна, че долавя нечий плач.
— Мога ли да говори с Уенди Суонсън? Обаждам се от Бостънската криминална лаборатория.
— Изчакайте.
Чува се изтънял, треперлив глас:
— Уенди е на телефона.
— Аз съм Дарби Маккормик. Искам да ви кажа колко много съжалявам…
— Вие ли намерихте дъщеря ми под верандата?
— Аз.
— Говорихте ли с Рейчъл?
— Да, госпожо, говорих. Съжалявам заради вашата загуба.
— Какво каза Рейчъл? Къде е била през цялото това време? Каза ли ви това?
Дарби не иска да лъже жената, но и не може да я разстройва допълнително. Нужни са й отговори на няколко въпроса.
— Тя не говори много. Беше твърде болна.
— Гледах всичко по телевизията и нито за миг не ми мина през ума, че това е Рейчъл. Намерената от вас жена няма нищо общо с Рейчъл. Не можах да я позная. А съм й майка. — Уенди Суонсън се прокашля на няколко пъти. — Този човек, дето я отвлече, какво й е сторил?
Дарби не отговаря.
— Кажете ми. Моля ви. Трябва да знам — настоява майката на Рейчъл.
— Нямам представа какво е ставало с нея, госпожо Суонсън. Но знам колко ви е тежко в момента. В никакъв случай не бих ви безпокоила, ако не се налагаше. Трябва да задам няколко въпроса във връзка с дъщеря ви. Те могат да ви се сторят малко особени, но имайте търпение и ми се доверете.