Дарби си спомня онова усещане за потъване към дъното, за рязкото охлаждане на водата. След като най-накрая успя да се измъкне на повърхността, не спря да кашля в продължение на час.
Оня мраз обаче, който усети под водата, не пожела да се махне, дори когато застана на припек. Не я напусна и по-късно, когато си легна и я завиха с цял куп топли одеяла. Това усещане й напомня за съществуването на фактори в този свят, за които не си даваш сметка, но които всеки миг са в състояние да ти нанесат мълниеносен удар.
— Дори не заплака — баща ти бе много по-уплашен от тебе. Поведе те да ти купи сладолед, а ти каза — никога няма да го забравя: „Не бива да се тревожиш заради мене, тате, аз мога да се грижа за себе си“.
Дарби затваря очи и вижда тримата в колата, която ухае на океан и лосион против слънце, на път за дома. Тримата заедно. Живи и здрави. Колко приятен спомен. Тя има множество подобни.
— Куп се отби днес — обажда се Шийла. — Искаше да ме успокои, да каже, че си добре.
— Много мило от негова страна.
— Той поначало си е много мил… и забавен.
— Непрекъснато се опитва да убеди и мене в това.
— Прилича на оня баскетболист… как му беше името… Брейди?
— Том Брейди. Но той е футболист. Куотърбек на „Патриотите“.
— Ерген ли е?
— Да.
— Мисля, че трябва да излезете някоя вечер двамата. Много си подхождате.
— Опитвала съм, но за съжаление Том Брейди не отговаря на обажданията ми.
— Имам предвид Куп. Напомня ми за баща ти. Излъчва същото спокойствие, същата сигурност. Излиза ли с някоя?
— Не е такъв човек.
— Каза, че искал да се задоми.
— Сигурно с някоя от неговите манекенки на бельо — отбелязва Дарби.
— Той има много високо мнение за теб. Каза ми колко си умна, колко си работлива и напълно посветена на работата. Смята те за най-солидната жена, която познава…
Дарби задрямва.
Глава 49
Първите няколко минути след като вратата се затваря Каръл прекарва със запушени уши, за да не чува ужасяващите писъци — и то не само на една жена. Някъде извън нейната клетка има други — всичките пищят.
Но онова, което я ужасява дори още повече, са ударите. Бум, писък, бум-бум-бум-бум, писък, бум-бум-бум-бум-бум. Страховитите звуци наближават — стават по-силни.
Каръл трескаво тършува из своята клетка, опитва се да намери нещо, което да използва като оръжие, нещо, което е пропуснала да открие преди. Всичко е приковано здраво към пода — дори тоалетната чиния. Няма нищо, което да й послужи. Единствените подвижни предмети са одеялото и възглавницата.
Часове след онзи момент минават. Вратата й не се отваря, но това не означава, че мъжът с маската няма да се върне за нея.
Застанала самичка в тъмното помещение, Каръл не губи време да подклажда страха си. Обмисля план.
Мъжете — тя знае това — са особено уязвими в една ключова област — топките. Веднъж Марио Денсън сложи тлъста лапа върху нейния задник и я стисна с все сила. Дебелакът бе два пъти по-висок и три пъти по-тежък от нея и въпреки това — чак не е за вярване — тъпото копеле се срина като колода карти, след като му заби една глава в слабините.
Каръл смъква анцуга и оформя от него и възглавницата голямо кълбо, което скрива под одеялото. Планът е такъв: Когато вратата се отвори, мъжът с маската ще си помисли, че се е свила под одеялото, а тя ще бъде прилепена до стената край вратата. След като влезе, тя ще се окаже зад гърба му и ще го ритне с все сила в топките. Стига да го стори както трябва и след като рухне на земята — те винаги правят така в подобни случаи — ще го зарита по главата.
Останала само по пликчета и сутиен, Каръл зъзне в студеното помещение. За да се стопли и да не заспи, тя крачи бързо близо до вратата — знае, че разполага само с шест стъпки, преди да се удари в стената. Когато се уморява, а страхът отново пропълзява в душата й, започва да блъска стената с ръце, за да не позволи на гнева да я напусне.
Мисли си за подноса с храна отвън и се пита дали е още там. Представата за храна кара стомаха й да се бунтува. Не й трябва никакво ядене, повтаря си тя. Може да изкара и само на вода. А от нея има колкото щеш в умивалника. Вече бе пила оттам, за да не се обезводнява организмът й и за да отмие по-бързо опиатите от него.
Момент. Подносът. Храната е оставена върху пластмасов поднос. Ако го счупи, може да използва острите ръбове като оръжие. Може да опита да го удари в лицето, в очите.