— Ето и едно име — проговаря Дарби. — Джоан Новак. — Куп го записва върху тефтера. — Следва К-А… останалото не се чете. Последното име е Белона или Белора. Не мога да кажа със сигурност. Отдолу е Джейн Джитъл, а може и Джитълс да е. Има още букви, но са избледнели напълно.
— Да видим дали тези имена ще ни дадат нещо — казва Евън и след като ги преписва на едно листче, излиза.
Дарби проучва останалата част от документа. Десетки редове са изписани с почерка на Рейчъл Суонсън — неразгадаеми букви и цифри.
Дарби ги заснема с апарат за моментални снимки, докато Куп подготвя лабораторната фотоапаратура. Тя пъха „моменталките“ в раницата си, а след това започва да преписва шифрованите указания.
Откъсва листа от тефтера с думите:
— Ще го дам на Евън.
Свалила предпазното облекло, Дарби излиза в коридора. Евън не е там. Един лазарен принтер тъкмо изплюва лист хартия. Портрет на жена с къдрави черни коси и бледо лице — Джоан Новак, двайсет и една години, от Нюпорт, Род Айлънд. Видяна за последно, когато излизала от бара, в който работела. Изчезнала преди близо три години.
Дарби поема следващите два листа.
Кейт Белора, деветнайсетгодишна, има нездравия тен и уплашения израз на физически тормозена жена. Регистрирана наркоманка, занимаваща се открито с проституция. Видяна за последно на улицата в родния й град — Ню Бедфорд, Масачузетс. Никой не знае какво е станало с нея. Няма я от една година.
На последния лист хартия се вижда синеока жена с пухкава коса и лунички. Джейн Джитълсън, двайсет и една, от Уеър, Ню Хампшир. Колата й е намерена изоставена край някаква магистрала. Липсва от две години. Омъжена, с двегодишна дъщеря.
Дарби отново взема телефона на Куп, за да се свърже с Банвил. Той не отговаря. Оставя му съобщение с наученото и тръгва да търси Евън.
Той говори с бостънския бомбен експерт Кайл Романо, застанал край лабораторния пикап. Слънцето се показва сред дърветата — съмва. Прохладният въздух още мирише на пушек.
Телефонът на Евън звъни. Романо се отдалечава. Дарби го настига и пита дали може да използва пикапа. Може. Докато стига до Евън, той е приключил разговора.
— Някоя добра новина? — пита Дарби.
Евън поклаща глава.
— Трябва да вървя в Бостън да се погрижа за едно-друго.
— Романо ми дава пикапа — съобщава Дарби. — Ще се разходя до гората, да видя какво става.
— Предпочитам да си тук, при веществените доказателства, докато пристигнат лаборантите.
— Няма какво повече да се прави тук, докато не е изсъхнала хартията. Ще идем двамата с Куп — вече казах на Банвил да ни чака там.
Евън поглежда часовника си.
— И аз ще дойда. Да видим какво ни е приготвил Пътника.
Глава 53
Дарби отклонява колата край платното на Шосе номер 22 и спира под две дървета. Помежду им минава черен път. Всеки би могъл да спре на него и да остане скрит от погледите на минаващите по шосето. Върху земята не се забелязват никакви следи.
— Тук трябва да е — обажда се Дарби.
Евън кимва. По време на пътуването е бил необичайно мълчалив — отговаря единствено с движения на главата и едносрични думи.
Дарби гаси двигателя. Усеща да я завладява нарастваща паника. Пресяга се зад облегалката за куфарчето си. Евън взема лопатите.
— Трудничко ще се придвижваме из тези места — отбелязва той. — Искаш ли аз да го нося?
— Благодаря, но ще се справя. — Дарби навлиза между дърветата.
Оказва се наистина трудничко — стръмно е и е кално от скорошния дъжд. След двайсетина минути черният път свършва. Пред очите им се разгръща неравен терен, осеян с камънаци, дървета и повалени дънери. Налага се час по час да се навеждат под ниските клони.
Евън премества лопатите върху другото си рамо.
— Много си се умълчала нещо — отбелязва той.
— Същото мога да кажа и за вас — дума не сте обелили, откак сме потеглили.
— Мислех си за Виктор Грейди.
— Поради каква причина?
— Заради картата — казва Евън. — Ригърс разправяше навремето, че е видял някаква карта в жилището му.
— Не помня да съм срещала нещо, свързано с карта в материалите по делото.
— Тя изгоря при пожара. Ригърс не си спомняше много нещо, но бе на мнение, че е за този район. Допуснахме, че е възможно да е използван като гробище и претърсихме гората, но без резултат.