— Дано си седи на задника този път — обажда се Сами Дибатиста.
Нервен смях оглася самолета.
— Един „Блек Хоук“ — израз на съпричастност от страна на нашите приятели във военновъздушната база — е направил преди малко няколко снимки на къщата — съобщава Къни. — Районът е гъсто обрасъл с дървета, но това ще бъде преимущество за нас. Сградите са три: самата къща, доста голям гараж — до момента са засечени два пикапа — и един бункер. Всичко това е оградено с мрежа и бодлива тел, има охранителни камери, инфрачервени алармени системи и каквото още ви дойде наум. — Къни млъква за момент. Иска следващите му думи да попият добре в съзнанието на неговите подчинени. — Славик е прекарал дълго време в тренировъчната база на „Десница Господня“ в Арканзас. Той не само умее да стреля, но минава и за експерт по взривяване. Всички знаете, че успя да вдигне във въздуха цяла болница с помощта на торова бомба и пластмасов детонатор домашно производство, натъпкани в камионетка на федералната колетна служба. Освен това ликвидира двама наши агенти с помощта на скрит в изоставен уж пикап динамит. Когато проникваме в имота, не бива да забравяме възможността сградите да се окажат съответно подготвени. Докато стигнем, ще бъде вечер. От разузнаването съобщават, че там има и други хора — може би пристигнали за уикенда войнствени задници, които е рекрутирал за своето движение. Искам да го ударим светкавично и неотразимо. Доколкото зависи от мен, нямам желание сражението да се повтаря.
Всички си спомнят за катастрофата при Уеко, когато федерални агенти избиха сума ти членове на сектата „Клонка Давидова“.
Къни поглежда двамата най-добри снайперисти — Сами Дибатиста и Джим Хагман.
— Вие няма да откривате огън, преди да съм разпоредил аз лично, ясно ли е?
Двамата кимват. Къни няма грижа за тях — виждал ги е в действие и е наясно с потенциала им.
— Не знаем колко жени е затворил Славик при себе си — продължава той. — Влизаме с мисълта, че са живи. Тяхното спасяване е приоритет. Това е тактическа операция — никакви преговори. И едно нещо за последно: операцията си е чисто вътрешна работа. Няма да ни притесняват действия на местните или други федерални агенти. Оперативните са съсредоточили на място нужните технически и тактически средства. Това е. Въпроси?
Сами Дибатиста пита онова, за което си мислят всички:
— Какво правим, ако Славик реши да се бие?
— Най-простото нещо — отговаря Къни. — Застрелваме кучия син.
Глава 58
Компютрите в службата за регистрация и контрол на МПС в щата Масачузетс са отчайващо бавни. Повече от два часа им отиват, за да съставят двайсет страници списък на лицата, които притежават или са притежавали някога един от дванайсетте внесени в САЩ астон мартин лагонда.
Дарби проучва листовете в търсене на по-нови собственици, докато Банвил говори по една от защитените линии в служебната кола. Изтекли са над четири часа, откак федералните са им отнели разследването. В същото време той е организирал малоброен екип от доверени инспектори, които да водят собственото му разследване по възможно най-дискретен начин.
Само осем от внесените първоначално дванайсет лагонда са още в движение. Останалите четири са отишли за скрап. Дарби е на път да приключи проучването си, когато Банвил окачва слушалката.
— Рейчъл Суонсън е починала от въздушна емболия — съобщава той. — Вкарали са въздух в тръбата на венозната система. Федералните са я прибрали заедно със записите от охранителните камери.
— Чудничко — отсъжда Дарби. — Копелетата знаят как да замитат собствените си следи.
— Ние разпитвахме сестрите от спешното, но никоя не помни каквото и да било, освен бомбата. А тя тъкмо затова е била взривена, нали така? Пътника знае, че по този начин ще предизвика пълно и всеобщо объркване, та да си върши необезпокояван работата.
— Също като при Световния търговски център в Ню Йорк. Всичко живо тича насам-натам, търси спасение. Никой никому и на нищо не обръща внимание.
— Отвратителна работа — казва Банвил, докато разтрива брадичката си. — Но аз все пак не проумявам за какво му е всичко това? Защо просто не си е събрал партакешите и — чупката?