— Самолюбие може би. Никоя от жертвите му до този момент не е успявала да се измъкне. Или пък се е опасявал от възможността Рейчъл да сподели с нас информацията, с която разполага. Виж какво установих за тези коли.
Дарби вдига листовете, върху които са отбелязани със светъл флумастер осем имена.
— Най-близките щати, където живеят собственици на лагонда днес, са Кънектикът, Пенсилвания и Ню Йорк.
— Една от жертвите на Пътника не беше ли от Кънектикът?
Дарби кимва.
— Погледни това име.
— Томас Престън от Ню Ханаан, Кънектикът — произнася ясно думите Банвил. — Собственик в продължение на две години. Продал я е преди малко повече от два месеца. Тази кола още не е регистрирана.
— Пътника може да се окаже въпросният купувач. Нека първо проверим от колко време живее този Престън в Кънектикът и дали притежава пикап.
Банвил протяга ръка и откача слушалката от вилката й.
— Стив, Мат на телефона. Хвърли едно око на петнайсета страница. Към средата ще видиш името Томас Престън от Ню Ханаан в Кънектикът. Изрови всичко за него. Интересува ме дали притежава пикап.
След двайсет минути телефонът звъни. Банвил слуша за момент, след което закрива микрофона с длан.
— Престън няма досие. На петдесет и девет е, адвокат, разведен и живее в същата къща от двайсет години насам. Никога не е имал пикап.
Да се задраска Престън.
— Сега трябва да научим на кого е продал колата този Престън — казва Дарби. — Трябва ни име. Накарай твоя човек да издири телефонния номер на Престън, всичките му номера — служебен, домашен, мобилен, всичко. Както и името на застрахователната му компания.
Банвил предава задачата и прекъсва.
— Ако купувачът е Пътника, той като нищо е дал фалшиво име на Престън и пак ще останем с пръст в уста.
— Да стискаме палци. Крайно време е да ни се усмихне малко късмет.
— А името на застрахователната компания за какъв дявол ти е?
— Най-безопасният начин е да се обадим от името на застрахователя. Този тип е адвокат. Много добре знаеш как реагират подобни екземпляри, когато им зададеш въпрос, свързан с криминален случай. Ще ни засипе с юридически аргументи и канцеларщина. Няма да получим от него пукната информация, преди да е изтекло седмица време. Но ако се представим от името на застраховател, ще изпее и майчиното си мляко.
— Съгласен съм.
Обажда се човекът на Банвил.
— Ще възразиш ли аз да проведа този разговор? — Дарби се опасява привичната за инспектора грубост да не подплаши или ядоса адвоката.
Банвил й подава слушалката.
Дарби пробва най-напред в службата. Секретарката казва, че господин Престън говори по другата линия. Налага се да изчака няколко минути, успокоявана от нежна музика.
— Том Престън слуша.
— Господин Престън, безпокоя ви от „Шиър Иншурънс“ по повод вашата астон мартин лагонда.
— Продадох я преди около два месеца.
— Върнахте ли регистрационните номера?
— Естествено.
— Според нашите документи не сте.
Престън заема отбранителна позиция.
— Върнах номерата. Ако има някакъв проблем, уреждайте го със службата за автомобилен контрол.
— Явно става дума за недоразумение. Направихте ли си копие от документа за снемане от отчет?
— Естествено. Правя си копие от всяка проклета регистрация и всяка промяна по нея. Ако моето деловодство приличаше поне малко на тяхното, досега да са ме лишили сто пъти от права.
— Разбирам негодуванието ви. Вижте какво предлагам: дайте ми името и адреса на лицето, на което сте прехвърлили собствеността, и аз ще видя дали не мога да ви спестя едно ходене до регистрационната служба.
— Не помня името. Копието от документа е у дома. Ще ви позвъня утре заран. Как ви беше името?
— Господин Престън, въпросът е наистина спешен и трябва да се уреди още сега. Няма ли на кого да позвъните у дома?
— Не. Живея самичък. Впрочем… момент… Изпратих му ръководството.
— Моля?
— Когато дойде за колата, не разполагах с оригинално ръководство за поддръжка и експлоатация. Той го искаше и му обещах да го потърся. Даде ми адрес, на който да го изпратя. Записал съм го в бележника си… Ето… Карсънлейн 15 в Глен, Ню Хампшир.
— А името?
— Даниел Бойл.
Глава 59
Човекът на Банвил в регистрационната служба на Масачузетс е успял вече да координира действията си със своя колега от Ню Хампшир. Според тамошния компютър Даниел Бойл е продал пикапа си преди два дни, но още не е върнал номерата. Никакви данни за покупка на астон мартин не съществуват.