В гаража има ръждясал отстрани и по предния капак астон мартин лагонда. Банвил й е съобщил новината по радиостанцията. Дарби е оборудвана с апарат, използван от Тайната служба — миниатюрна кутийка, прикрепена към колана, микрофон отвътре на якето и почти незабележима слушалка с антена в ухото.
Дарби иска да повика подкрепление, но Банвил не ще да губи време. Край колата са приготвени кашони — Бойл се готви да офейка. Събирането на специалния отряд от Ню Хампшир ще отнеме прекалено много време, а се предполага, че Каръл, както и другите жени, са все още живи, затворени някъде в къщата. Трябва да обезвредят Бойл незабавно.
Вътре има някой. От антрето на партера струи светлина на самотна лампа, а Дарби е сигурна, че забеляза някакво движение в един от прозорците на горния етаж.
Глен Уошингтън, облеченият в кафяво яке и панталони инспектор, звъни на входната врата.
Телефонен звън. Не от стената, а от джоба й — мобифона на Куп. Тя се обажда.
— Открихме Пътника — казва Евън Манинг. — Живее в Ню Хампшир. Наложи се специалният екип да го неутрализира. Само толкова мога да ти кажа за момента.
— Убеден ли сте, че е той?
— Абсолютно. Мъжът, когото специалните неутрализираха, е същият, който ме нападна при бензиностанцията. Върху китката има същата татуировка, каквато си е направил Джон Смит. Помниш ли какво ти казах по повод оня пакет? С дрехите на Каръл?
Дарби отново насочва вниманието си към къщата.
— Казахте, че такива пликове не се произвеждат вече — компанията фалирала отдавна.
— Точно в този момент пред мене има цял куп от тях. Абсолютно същите. Тук има и стара електрическа пишеща машина IBM, компютър, фотопринтер и хартия за него. Не мога да кажа със сигурност дали са същите, преди да ги изследват в лабораторията. Открихме и няколко подслушващи устройства от различен вид.
— А къде е Каръл?
Уошингтън отново звъни на входната врата.
— В момента я търсим. Съжалявам за случилото се неотдавна. Не го исках, но не аз съм взел решението за това.
Вратата се отваря.
В слушалката прозвучава гласът на Уошингтън:
— Добър вечер, господине. Аз съм от телефонната…
Изстрел от мощна ловна пушка го отхвърля назад от верандата.
Глава 62
Дарби изпуска мобифона и гледа как Банвил измъква пистолета си, за да изпрати два куршума през входната врата. Бам! Изстрел от ловната пушка прави на парчета част от гредата над Банвил и по гърба му се посипват дървени отломъци.
Дарби вдига мобифона от пода. Евън тъкмо пита:
— Какво става там, Дарби? Обади се.
Тя прекъсва разговора и набира 911, за да извика подкрепление и линейка.
Когато поглежда отново в окуляра на перископа, мярва за миг фигурата на Банвил, която хлътва през входа. Уошингтън лежи възнак, притиснал гърди с длан.
Дарби изскача през задната врата и тича към мястото на шофьора, за да се настани с омекнали крака зад волана и да установи с облекчение, че ключовете се полюшват от контакта. Запалва двигателя и хвърля цялата си тежест върху педала на газта, подскача върху седалката, когато машината прекосява с рев градинката пред къщата. В ушите й се разнасят гърмежи — Банвил стреля в групи от по два изстрела.
Дарби спира колата между къщата и легналия Уошингтън, за да я използва като предпазен щит, и скача към ранения.
Тъканта на якето му е разкъсана от изстрела. Кръв не се вижда. Дарби отваря ципа. Под съдрания плат на дрехата се показва бронирана жилетка с ясно очертана от куршума вдлъбнатина.
Очите на Уошингтън, изцъклени и подивели, се вторачват в нея, гърлото му се гърчи — издава влажни, гъргорещи звуци.
Дарби го поема под мишниците.
— Дръж се, ще се оправиш — окуражава го тя, като повтаря същите думи, докато го влачи през моравата, над която свиреп вятър завихря облак опадали листа.
В слушалката нахлуват нови звуци: от счупено стъкло и викове.
Дарби съумява да натика горната част от тялото на мъжа през задната врата на пикапа. Изскача отново навън и вкарва краката му.